- Тази тук - повдигна ордера за 20 милиона долара тя, - е точна. Но не и другата.
Кийт се смути.
- Но вие се съгласихте авансът за романа ви да е сто хиляди долара - отвърна той. Усещаше, че устата му пресъхва.
- Точно така - потвърди госпожа Шъруд. - Но очаквах този чек да е за два милиона и сто хиляди долара.
- Тези два милиона трябва да бъдат изплатени по-късно, при това само ако не изпълним условията за публикуване на книгата - каза Кийт.
- Нямам намерение да поемам такъв риск, господин Таунсенд - каза тя.
- Не ви разбирам.
- Тогава ще ви обясня. Очаквам да предадете на господин Яблоун още два милиона долара. Единствено той ще има право да прецени кой да получи тези пари след дванайсет месеца. - Маргарет замълча за миг. - Виждате ли, моят девер Алекзандър е спечелил един милион швейцарски франка под формата на яйце на Фаберже, без дори да си направи труда да ме уведоми. Ето защо аз имам намерение да спечеля от романа си над два милиона долара, без да си направя труда да го уведомя.
Таунсенд ахна. Господин Яблоун се облегна назад и Том осъзна, че не е единственият, който е работил цялата нощ.
- Ако клиентът ви спази условията - намеси се Яблоун, - след дванайсет месеца ще му върна парите с лихвите.
- От друга страна - каза госпожа Шъруд, - ако клиентът ви няма намерение да разпространи романа ми и да го направи бестселър...
- Но вчера се разбрахме за друго - възкликна Таунсенд.
Тя мило погледна към него и без да се изчерви, отвърна:
- Съжалявам, господин Таунсенд, излъгах.
- Но вие оставяте на клиента ми само единайсет минути, за да донесе още два милиона долара - като погледна към големия часовник, възрази Том.
- Всъщност дванайсет - рече господин Яблоун. - Този часовник винаги малко избързва. Така или иначе, няма да издребняваме за една минута. Убеден съм, че госпожа Шъруд ще ви позволи да използвате телефона й.
- Естествено - каза тя. - Виждате ли, покойният ми съпруг винаги казваше: „Ако не можеш да платиш днес, защо някой да ти вярва, че ще успееш да платиш утре?“
- Но вие получавате ордери за двайсет милиона и сто хиляди долара. Това не е ли достатъчно доказателство?
- След десет минути ще получа ордерите на господин Армстронг за същата сума и предполагам, че той с удоволствие ще публикува книгата ми, въпреки статията на Клер... или би трябвало да кажа Кейт?
Таунсенд не отговори цели трийсет секунди. Отначало реши, че госпожа Шъруд блъфира, но когато погледна към часовника, промени мнението си.
Той се изправи, бързо се приближи до телефона на малката масичка, потърси номера в бележника си, набра седемте цифри и след като му се стори, че е чакал цяла вечност, поиска да го свържат с главния касиер. Последва ново прещракване. Отговори му секретарката.
- Тук е Кийт Таунсенд. Трябва спешно да разговарям с главния касиер.
- Боя се, че в момента има среща, господин Таунсенд, и ми нареди през следващия час да не го безпокоя.
- Чудесно, в такъв случай можете да го уредите вие. Трябва до осем минути да преведа два милиона на сметката на един клиент, в противен случай ще се провали сделката, която двамата с него обсъждаме цяла сутрин.
Последва кратко колебание, после секретарката каза:
- Ще го повикам от срещата, господин Таунсенд.
Кийт ясно чуваше тиктакането на големия часовник зад гърба си.
Том се наведе напред и прошепна нещо на Яблоун, който кимна и започна да пише. Само скърцането на писалката по хартията нарушаваше тишината.
- Анди Хармън на телефона - каза главният касиер и после внимателно изслуша обясненията на Таунсенд.
- Но вие ми давате само шест минути, господин Таунсенд. И къде трябва да се преведат парите?
Кийт се обърна и погледна стария адвокат. Яблоун откъсна лист от бележника си и го плъзна към Том, който го предаде на клиента си.
Таунсенд прочете номера на сметката.
- Нищо не ви обещавам, господин Таунсенд - отвърна главният касиер, - но ще ви позвъня веднага щом мога. На кой номер да ви търся?
Кийт му даде номера на телефона и затвори.
После бавно се върна на масата и се отпусна на стола си. Чувстваше се така, като че ли току-що е похарчил последния си цент. Надяваше се госпожа Шъруд да не му вземе пари за телефонния разговор.
Минутите изтичаха. Всички мълчаха. Таунсенд не откъсваше поглед от големия часовник и увереността му постепенно изчезваше. Неговият адвокат не знаеше, че предния ден Кийт е превел от австралийската си сметка в нюйоркската „Манхатън Банк“ точно двайсет милиона и сто хиляди долара. Тъй като в момента в Сидни беше два през нощта, главният касиер нямаше как да провери дали притежава още два милиона.