Всяко тиктакане му звучеше като на бомба с часовников механизъм. После го сепна пронизителният звън на телефона. Таунсенд се втурна към масичката и вдигна слушалката.
- Тук е портиерът, господине. Бихте ли предали на госпожа Шъруд, че пристигнаха господин Армстронг и още един господин и в момента се качват с асансьора?
Челото му се покри с пот, когато осъзна, че Армстронг отново го е победил. Той се върна на масата, докато прислужницата отиваше да посрещне следващия гост на госпожа Шъруд. Големият часовник започна да отброява новия час. Телефонът иззвъня пак. Таунсенд отговори, като знаеше, че това е последният му шанс.
Но търсеха Яблоун. Кийт се завъртя към масата и му подаде слушалката. Докато адвокатът разговаряше, той се огледа. Дали апартаментът имаше друг изход? Не искаше да застане лице в лице с тържествуващия Армстронг.
Господин Яблоун затвори и се обърна към госпожа Шъруд.
- Обадиха се от моята банка - каза той. - Потвърждават, че на сметката ми са преведени два милиона долара. Трябва да повторя, Маргарет, че този твой часовник избързва с една минута.
Госпожа Шъруд незабавно подписа двата документа, после им разкри информация относно завещанието на покойния сър Джордж Шъруд, която изненада Таунсенд и Спенсър. Том взе документите и тя се изправи.
- Последвайте ме, господа. - Маргарет бързо ги поведе през кухнята към противопожарния изход.
- Довиждане, господин Таунсенд - каза тя, докато Кийт излизаше през прозореца.
- Довиждане, госпожо Шъруд - леко се поклони той.
- Между другото...
Таунсенд се завъртя и тревожно я погледна.
- Да?
- Знаете ли, наистина трябва да се ожените за онова момиче.
- Ужасно съжалявам - казваше господин Яблоун, когато госпожа Шъруд се върна в трапезарията, - но моята клиентка вече продаде акциите си от „Глоуб“ на господин Кийт Таунсенд, с когото разбрах, че се познавате.
Армстронг не можеше да повярва на ушите си. Той се завъртя към адвоката си с бясно изражение на лице.
- За двайсет милиона ли? - спокойно попита стария адвокат Ръсел Кричли.
- Да - потвърди Яблоун, - абсолютно същата сума, за която вашият клиент се е уговорил с девер й.
- Но Алекзандър едва миналата седмица ме увери, че госпожа Шъруд се е съгласила да продаде дяла си от "Глоуб" на мен - възрази Армстронг. - Пристигнах в Ню Йорк специално...
- Не полетът ви до Ню Йорк ме накара да променя решението си, господин Армстронг - твърдо отвърна възрастната жена. - По-скоро посещението ви в Женева.
Дик смаяна я зяпна, после се обърна и закрачи към асансьора, чиито врати все още бяха отворени. Докато двамата с адвоката пътуваха надолу, той изруга няколко пъти преди да попита:
- Но как е успял, по дяволите?
- Мога само да предположа, че по някое време се е качил на борда на кораба на госпожа Шъруд.
- Но как изобщо е научил, че се опитвам да купя „Глоуб“?
- Имам чувството, че няма да откриеш отговора на този въпрос от тази страна на Атлантика - отвърна Кричли. - Но не всичко е изгубено.
- Какво искаш да кажеш, по дяволите?
- Ти вече имаш една трета от акциите.
- Таунсенд също.
- Вярно е. Само че ако успееш да вземеш дела на сър Уолтър Шъруд, ще притежаваш две трети от компанията и Таунсенд няма да има друг избор освен да ти продаде своята част - със значителна загуба.
Армстронг погледна адвоката си и по лицето му се плъзна лека усмивка.
- А след като Алекзандър Шъруд продължава да е на твоя страна, играта все още не е свършила.
27. ГЛОУБ
1 юни 1967
Решението е ваше!
- Можете ли да ми запазите място за следващия полет до Лондон? - когато се свърза с рецепцията на хотела, попита Армстронг.
- Разбира се, господине.
Вторият му разговор беше с лондонския му офис, където Памела - неговата поредна секретарка - потвърди, че сър Уолтър Шъруд се е съгласил да го приеме в десет часа на следващата сутрин. Тя не прибави: „неохотно“.
- Освен това трябва да разговарям с Алекзандър Шъруд в Париж. И се погрижи, когато се върна, Рег да е на летището и Стивън Холит да е в кабинета ми. Всичко трябва да е уредено преди Таунсенд да стигне до Лондон.
Няколко минути по-късно Шарън влезе в апартамента, като едва мъкнеше покупките си, и с изненада завари Дик вече да си събира багажа.
- Заминаваме ли за някъде? - попита тя.
- Тръгваме си - без обяснение отвърна Армстронг. - Приготви си куфарите, докато платя сметката.