Пиколото отнесе багажа му в очакващата го лимузина, докато той взимаше самолетните билети от рецепцията и уреждаше сметката си. Погледна си часовника - щеше да успее за полета и да се върне в Лондон рано на другата сутрин. Стига Таунсенд да не знаеше за завещанието на сър Джордж Шъруд, все още имаше възможност да стане единствен собственик на компанията. А и даже противникът му да знаеше, Дик бе убеден, че Алекзандър Шъруд ще успее да накара сър Уолтър да му продаде дела си.
Щом Шарън се настани на задната седалка на лимузината, Армстронг нареди на шофьора да тръгва за летището.
- Но още не са свалили моите куфари - възрази тя.
- Ще ги пратят по-късно. Не мога да си позволя да изпусна този полет.
Шарън не каза нищо по целия път до летището. Когато стигнаха, Армстронг поръча на един носач да се погрижи за багажа му и се втурна към гишето за проверка на паспортите.
Бързо ги придружиха до изходния портал, където стюардесата вече пропускаше пътниците на борда.
- Не се безпокойте, господине - каза тя. - Остават още няколко минути. Спокойно можете да си поемете дъх.
Армстронг извади билетите от джоба си и подаде единия на Шарън. Друг стюард провери неговия и той забърза по дългия коридор към самолета.
Шарън подаде билета си. Стюардът го погледна и каза:
- Вие не сте за този полет, госпожо.
- Какво искате да кажете? Пътувам в първа класа заедно с господин Армстронг. Аз съм личната му асистентка.
- Убеден съм, госпожо, но за жалост имате билет за вечерния полет на „Пан АМ“ за втора класа. Съжалявам, но ще се наложи доста да почакате.
- Откъде се обаждаш? - попита той.
- От „Кингсфорд-Смит“.
- В такъв случай можеш да си запазиш място на същия самолет.
- Защо? Сделката провали ли се?
- Не, тя подписа - но на известна цена. Появи се проблем с романа и имам предчувствието, че ти си единствената, която може да го реши.
- Не може ли тази нощ най-после да се наспя, Кийт? Вдругиден ще съм в Ню Йорк.
- Не, не може - отвърна той. - Преди да се захванеш на работа трябва да свършим още нещо, а имам само един свободен следобед.
- Какво нещо? - попита Кейт.
- Да се оженим.
Последва продължително мълчание.
- Кийт Таунсенд - накрая отвърна тя, - Господ едва ли е създавал по-малко романтичен човек от теб!
- Това „да“ ли означава? - попита той. Но връзката вече бе прекъснала. Кийт затвори слушалката и погледна Том Спенсър.
- Прие ли условията ти? - широко се усмихна адвокатът.
- Не съм абсолютно сигурен - каза Таунсенд. - Но въпреки това искам да уредиш всичко, за което се разбрахме.
- Добре, тогава отивам в градския съвет.
- И се погрижи утре следобед да си свободен.
- Защо? - попита Том.
- Защото ще имаме нужда от свидетел за подписването на договора.
Този ден сър Уолтър Шъруд изруга цели няколко пъти, което бе далеч над средната му месечна норма.
Първият поток от проклятия се изля след телефонния разговор с брат му. Точно преди закуска Алекзандър му се обади от Париж, за да му съобщи, че е продал акциите си от „Глоуб“ на Ричард Армстронг за двайсет милиона долара и му препоръча да направи същото.
Но сър Уолтър смяташе, че Армстронг е последният човек на света, който би трябвало да притежава вестник, също толкова британски, колкото говеждото и йоркширския пудинг.
Обилният обяд в клуба по голф успя да го поуспокои, ала той едва не получи инфаркт, когато от Ню Йорк се обади снаха му и му каза, че също продала дела си, но не на Армстронг, а на Кийт Таунсенд, човек, който според сър Уолтър позореше колониите. Никога нямаше да забрави как му се бе наложило да остане една седмица в Сидни и да търпи ежедневните възгледи на „Сидни Кроникъл“ за „така наречената кралица на Австралия“. Беше се прехвърлил на „Континент“, само за да открие, че вестникът поддържа обявяването на страната за република.
Точно преди да седне на вечеря с жена си му позвъни неговият счетоводител. Сър Уолтър нямаше нужда да му напомнят, че през последната година продажбите на „Глоуб“ ежеседмично спадат и че по тази причина е разумно да приеме оферта за 20 милиона независимо от произхода й. Не на последно място, защото - както се изрази онзи грубиян - „Роднините ти са те прецакали и колкото по-рано пипнеш парите, толкова по-добре“.
- Но с кого все пак да сключа сделката? - мрачно попита той. - И двамата ми изглеждат еднакво отвратителни.
- Не съм квалифициран да давам съвети по този въпрос - отвърна счетоводителят. - Навярно би трябвало да се спреш на онзи, когото мразиш по-малко.