На следващата сутрин сър Уолтър пристигна в офиса си необичайно рано и откри, че всяка от заинтересованите страни е пратила по една дебела папка за противника си. И двете били доставени на ръка с разлика от един час. Започна да отлага. Но с изтичането на дните неговият счетоводител, адвокатът му и дори собствената му жена постоянно му напомняха, че тиражите продължават да спадат и че му е предоставен съвсем лесен изход.
Накрая се примири с неизбежното и реши, че стига да остане председател на борда още четири години - до седемдесетия си рожден ден, - навярно ще успее да се сработи или с Армстронг, или с Таунсенд. Смяташе за важно приятелите му в клуба по голф да знаят, че все още е председател.
На другата сутрин нареди на секретарката си да покани конкурентите на обяд в два последователни дни и да им каже, че той ще им съобщи решението си до една седмица.
Но след като се срещна и с двамата, все още не можеше да определи кого мрази повече. Възхищаваше се на Армстронг за това, че е спечелил кръст за храброст в защита на втората си родина, но не можеше да понесе мисълта, че собственикът на „Глоуб“ няма да знае как да си служи с вилица и нож. В същото време му допадаше идеята вестникът да принадлежи на оксфордски възпитаник, ала му прилошаваше, когато си спомнеше възгледите на Таунсенд за монархията. Поне и двамата го бяха уверили, че ще остане председател на борда. Но когато седмицата изтече, продължаваше да се колебае.
Започна да иска съвет от всеки в клуба по голф, включително от бармана, но това не промени нищо. Едва когато неговият банкер му съобщи, че лирата се качва спрямо долара заради проблемите на президента Джонсън във Виетнам, сър Уолтър най-после взе решение.
Колко странно, че една-единствена дума е в състояние да предизвика поток от несвързани помежду си мисли и да ги превърне в действие, каза си сър Уолтър. Докато набираше телефонния номер на банкера си, той знаеше точно кой би трябвало да сложи край на неговата дилема. Ала освен това разбираше, че трябва да запази тайната до последния момент, дори от главния редактор на „Глоуб“.
В петък следобед Армстронг пристигна в Париж с едно момиче на име Джули - от рекламния отдел. Бе наредил на Памела да не го търсят, освен в краен случай.
Предния ден Таунсенд се беше върнал в Ню Йорк, след като му бяха подшушнали, че главният акционер на „Ню Йорк Стар“ най-после продава акциите си. Бе казал на Хедър, че ще остане там поне две седмици.
Тайната на сър Уолтър бе разкрита в петък вечерта. Първият човек от лагера на Армстронг, който чу новината, незабавно позвъни в офиса му и взе домашния номер на секретарката му. Когато научи какво е замислил сър Уолтър, Памела реши, че това определено е „краен случай“, и веднага се обади в „Джордж V“. Управителят я информира, че господин Армстронг и неговата „спътничка“ се преместили в друг хотел, след като в бара се натъкнали на група лейбъристки министри, пристигнали в Париж на конференция на НАТО. През остатъка от вечерта секретарката систематично провери във всички първокласни хотели във френската столица, но откри Армстронг едва няколко минути след полунощ.
Нощният портиер категорично заяви, че господин Армстронг бил наредил да не го безпокоят при никакви обстоятелства. Понеже бе видял момичето с него, той смяташе, че ако наруши заповедта, няма голяма вероятност да получи бакшиш. Памела остана будна през цялата нощ и в седем сутринта отново се обади. Но тъй като в събота управителят пристигаше в девет, получи същия студен отговор.
Пръв съобщи на Таунсенд какво става Крис Слейтър, заместник-редактор в „Глоуб“, който смяташе, че по този начин може да осигури бъдещето си във вестника. След продължителни обяснения най-после откри господин Таунсенд да играе скуош с Том Спенсър в „Ракитс Клъб“, Ню Йорк, за 1000 долара на игра.
Кийт водеше с четири точки в последния сет, когато на стъклената врата се почука и служител на клуба попита дали господин Таунсенд ще се съгласи да приеме спешен телефонен разговор. Като се опитваше да не се разсейва, той попита:
- С кого? - И тъй като името Крис Слейтър не му говореше нищо, отвърна: - Кажи му да позвъни по-късно. - И точно преди да бие сервиз, прибави: - Спомена ли откъде се обажда?
- Не, господине. Само каза, че работел в „Глоуб“.
Таунсенд стисна топката и обмисли възможностите.
Водеше с 2000 долара срещу човек, когото не бе побеждавал от месеци, и знаеше, че ако напусне корта дори за няколко минути, Том ще се обяви за победител.
Цели десет секунди стоя, вперил поглед в стената.
- Давай! - рязко каза Том.
- Това ли е твоят съвет като адвокат?