- Да. Или продължавай, или се признай за победен. Ти решаваш. - Таунсенд пусна топката и тичешком последва служителя. Настигна го точно преди да затвори слушалката.
- Дано да имаш основателна причина, Слейтър - каза Таунсенд, - защото до момента ми струваш две хиляди долара.
Не повярва на ушите си, когато заместник-редакторът му съобщи, че в следващия брой на „Глоуб“ сър Уолтър Шъруд щял да покани читателите да гласуват кой да е следващият собственик на вестника.
- На цяла страница ще бъдат представени биографиите на двамата кандидати - обясни Слейтър, - а най-отдолу ще има бюлетина. - И му прочете последните изречения от уводната статия:
„Верните читатели на „Глоуб“ не бива да се боят за бъдещето на най-любимия вестник в кралството. Двамата кандидати се съгласиха сър Уолтър Шъруд да остане председател на директорския борд, с което се гарантира приемствеността, причина за успеха на вестника през по-голямата част от века. Затова гласувайте. Резултатът ще бъде оповестен следващата събота.“
Таунсенд благодари на Слейтър и го увери, че ако купи „Глоуб“, няма да го забрави. И след като затвори телефона, се зачуди къде ли е Армстронг.
Не се върна на корта, а незабавно телефонира на Нед Бруър, шеф на лондонското му бюро. Съобщи му точно какво трябва да направи през нощта и накрая му каза, че веднага щом кацне на „Хийтроу“, ще се свърже с него.
- Междувременно, Нед - рече той, - погрижи се когато дойда в офиса, да разполагаш поне с двайсет хиляди лири в брой.
После отиде на рецепцията, взе портфейла си, излезе на Пето авеню и спря такси.
- На летището - нареди Таунсенд. - И ако стигнеш навреме за полета за Лондон, ще получиш сто долара.
Докато с бясна скорост летяха по улиците, Кийт внезапно си спомни, че Том все още го чака на корта и че има уговорка с Кейт за вечеря, за да го информира за напредъка си с „Любовницата на сенатора“. С всеки изтекъл ден той благодареше на Господ, че е открил единствения човек, който може да търпи непоносимия му начин на живот, отчасти защото тя беше приела положението дълго преди да се оженят. Кейт никога не го караше да се чувства виновен за това, че е закъснял или че изобщо не се е прибрал. Надяваше се Спенсър да й позвъни, за да й предаде, че е изчезнал. Можеше да чуе думите му: „Не, нямам представа къде е отишъл“.
Когато на следващата сутрин самолетът му кацна на „Хийтроу“, таксиметровият шофьор реши, че не му влиза в работата да го пита защо е по анцуг износи ракета за скуош. Може пък всички кортове в Ню Йорк да бяха заети.
Четирийсет минути по-късно Кийт пристигна в лондонския си офис и пое нещата от ръцете на Нед Бруър. До десет часа всички служители бяха разпратени в различни краища на столицата. По обед никой в радиус от трийсет километра от Хайд Парк Корнър не можеше да намери брой на „Глоуб“ на каквато и да било цена. В девет вечерта Таунсенд притежаваше 126.212 екземпляра от вестника.
Дик кацна на „Хийтроу“ в събота следобед, след като прекара по-голямата част от сутринта в Париж в инструктиране на хората си из цяла Великобритания. В девет часа на другата сутрин разполагаше със 79.107 броя на „Глоуб“.
През деня телефонира на главните редактори на всичките си регионални вестници и им нареди за следващите броеве да напишат уводни статии, настояващи читателите да намерят съботния „Глоуб“ и да гласуват за Армстронг. В понеделник сутрин се самопокани в предаването „Днес“ и се появи по колкото можеше повече новинарски емисии. Но всеки от продуцентите реши, че ще е справедливо на другия ден Таунсенд да получи право на отговор.
До четвъртък хората на Кийт бяха изтощени от писане на имена, а на Армстронг му прилошаваше от облизване на пликове. До петък следобед двамата конкуренти час по час телефонираха в „Глоуб“ и се опитваха да научат какъв е резултатът. Но тъй като за преброяването на гласовете сър Уолтър бе наел Дружеството за изборна реформа, което повече се интересуваше от точността, отколкото от бързината, дори главният редактор не знаеше кой е победил до няколко минути преди полунощ.
„Кучето динго побеждава скокливия чех“ - гласеше водещото заглавие в сутрешния брой на съботния вестник. Статията съобщаваше на читателите на „Глоуб“, че 232.712 души гласували за австралиеца и 229.847 - за имигранта.
В девет часа в понеделник сутринта адвокатът на Таунсенд занесе ордер за 20 милиона долара в редакцията на „Глоуб“. Колкото и да протестираше, колкото и призовки да заплашваше да прати, Армстронг не можеше да попречи на сър Уолтър да продаде акциите си на противника му.
По време на първото заседание на новия директорски борд Кийт предложи сър Уолтър да остане председател и да запази заплатата си от сто хиляди лири годишно. Старецът се усмихна и произнесе ласкателна реч за това, че читателите несъмнено били взели правилното решение.