Выбрать главу

Таунсенд се обади повторно едва в самия край на заседанието и направи ново предложение: всички служители на „Глоуб“ автоматично да се пенсионират на шейсетгодишна възраст, каквато била политиката на неговата издателска група. Сър Уолтър го подкрепи, тъй като нямаше търпение да отпразнува случая с приятелите си в клуба по голф.

Чак когато вечерта си легна, жена му му обясни значението на последното решение.

28. СИТИЗЪН

15 април 1968

Министър подава оставка

- Сто хиляди броя от „Любовницата на сенатора“ са отпечатани и вече са в склада в Ню Джърси - като вдигна очи към тавана, каза Кейт.

- Добро начало - отвърна Таунсенд. - Но те няма да ми върнат парите, докато не ги видят по книжарниците.

- След като провери тиража, нейният адвокат няма да има друг избор, освен да върне първия милион. Защото ще сме изпълнили тази част от договора в установения дванайсетмесечен срок.

- И колко ми струва това до този момент?

- Ако включиш печата и транспорта, около трийсет хиляди - каза Кейт. - Всичко останало беше свършено в компанията или може да се приспадне от данъците.

- Умно момиче. Но какви са шансовете да получа втория милион? Въпреки че прекара адски много време да пренапишеш проклетата книга, все пак не виждам как ще попадне в списъка на бестселърите.

- Не съм толкова сигурна - възрази тя. - Всеки знае, че само хиляда и сто книжарници дават информация за продажбите си на „Ню Йорк Таймс“. Ако успея да се добера до имената им, ще съм в състояние да се погрижа да си върнеш парите.

- По този начин няма да накараш читателите да купуват книгата.

- Да, но ми се струва, че бих могла да им покажа правилната посока.

- И как ще го направиш?

- Първо, като пусна романа в месец с ниски продажби - да речем, през януари или февруари - и после като го продавам само в книжарниците, съобщаващи данните на „Ню Йорк Таймс“.

- Но това въпреки всичко няма да накара хората да го купуват.

- Ще ги накара, ако искаме от книжарниците само по петдесет цента на брой с цена на корицата три долара и половина. Така разпространителят ще печели седемстотин процента на брой вместо обичайните сто.

- Но ако книгата е слаба...

- През първата седмица това няма да има значение -отвърна Кейт. - В интерес на книжарниците ще е да оставят романа на витрината, на щанда, до гишето, дори на лавиците с бестселъри. Моите проучвания показват, че през първата седмица ще трябва да продадем само десет хиляди броя, за да влезем на петнайсето място в списъка, което означава по-малко от десет броя на книжарница.

- Доколкото разбирам, по този начин шансовете ни ще са около петдесет процента - рече Таунсенд.

- Мога да ги увелича. През седмицата на публикуването ще използваме мрежата си от вестници и списания в страната, за да се погрижим романът да получи благоприятна оценка и реклами на първа страница. Освен това ще пусна статията си „Невероятната госпожа Шъруд“ в колкото списания сметнеш за разумно.

- Ако по този начин ще ми спестиш един милион долара, можеш да я публикуваш във всички - отвърна той. -Но с това шансовете ни все пак остават малко над петдесет процента.

- Ако ми позволиш да отида още по-надалеч, мога да обърна нещата в наша полза.

- Какво предлагаш? Да купя „Ню Йорк Таймс“ ли?

- Решението не е чак толкова драстично - усмихна се Кейт. - Препоръчвам през седмицата на публикуването нашите служители да изкупят пет хиляди броя от книгата.

- Пет хиляди броя ли? Все едно да хвърлиш парите на вятъра.

- Не непременно - възрази тя. - След като повторно ги продадем на книжарниците за петдесет цента броя, с други думи за петнайсет хиляди долара, ти ще си гарантираш една седмица в списъка на бестселърите. И тогава господин Яблоун ще трябва да ти върне втория милион.

Таунсенд я прегърна.

- Знаеш ли, може би ще успеем.

- Но само ако научиш имената на онези хиляда и сто книжарници.

- Умно момиче! - Той я притисна към себе си още по-плътно.

Кейт се усмихна.

- Поне открих какво те възбужда.

- Стивън Холит е на първа линия, на втора е Рей Аткинс, министърът на промишлеността - съобщи Памела.

- Първо ще разговарям с Аткинс. Кажи на Стивън да изчака.

Армстронг изчака прещракването на последната си играчка, която щеше да запише целия разговор.