- Не знаех, че обичаш крикет, Дик - каза Аткинс.
- 0, да, още от малък.
- За кой отбор си?
- За Оксфорд.
Стигнаха до асансьора и министърът каза:
- Още веднъж ти благодаря, Дик. Няма да го забравя.
В момента, в който вратата се затвори, Армстронг се
върна в кабинета си и каза на Памела:
- Веднага да дойде Дон Шарп.
Главният редактор на „Ивнинг Поуст“ се появи след няколко минути. Носеше дебела папка. Изчака Армстронг да свърши телефонния си разговор на език, който не разбираше.
- Току-що обядвах с Рей Аткинс - каза Дик, щом затвори телефона. - Той твърди, че „Поуст“ го тормозел с някаква история, която сте разследвали.
- Да, наредих да проучат нещата. Всъщност от няколко дни се опитваме да се свържем с Аткинс. Според нас министърът има извънбрачно дете, момче. Казва се Венджи.
- Но всичко това се е случило преди да се ожени.
- Вярно е - призна главният редактор. - Само че...
- Така че не виждам причина да представлява обществен интерес.
Дон Шарп малко се изненада от необичайната деликатност на Армстронг - но пък знаеше, че Комисията по монополите и корпоративните сливания трябва да вземе решение за „Ситизън“ през следващите няколко седмици.
- Съгласен ли си, или не? - попита Армстронг.
- При нормални обстоятелства щях да се съглася - отвърна Шарп. - Но в този случай въпросната жена е изгубила работата си в градския съвет, била е изоставена от семейството си и живее в мизерна стая. Той, от друга страна, има ягуар с личен шофьор и къща в Южна Франция.
- Но й плаща пълна издръжка.
- Не винаги навреме - отбеляза главният редактор. - Пък и фактът, че когато беше заместник-секретар на социалното министерство, се занимаваше с проекта за подпомагане на самотните родители, също представлява обществен интерес.
- Това няма никакво отношение към въпроса и ти го знаеш.
- Има още нещо, което може да представлява интерес за нашите читатели.
- Какво?
- Тя е мюсюлманка. Тъй като има извънбрачно дете, никога няма да може да се омъжи. В това отношение те са малко по-строги от англиканската църква. - Шарп извади от папката една снимка и я остави на бюрото на Армстронг. Дик видя привлекателна азиатка с момченце в ръце. Не можеше да се отрече приликата на детето с баща му.
Той отново погледна към главния редактор.
- Откъде знаеше, че искам да разговарям с теб по този въпрос?
- Реших, че не си отложил нашия обяд, за да си побъбриш с Рей Аткинс за изборната ситуация в Брадфорд.
- Не ми се прави на много умен - изръмжа Армстронг.
- Ще прекратиш разследването, при това незабавно. Ако някога видя дори само намек за тази история в някой от моите вестници, на другата сутрин изобщо не си прави труда да идваш на работа.
- Но...
- И остави тази папка на бюрото ми.
- Какво?
Армстронг яростно го изгледа и Шарп само кимна, остави папката и излезе.
Дик изруга. Ако сега уволнеше редактора, той просто щеше да продаде историята на „Глоуб“. И в двата случая това щеше да му струва много пари. Той вдигна слушалката.
- Памела, свържи ме с министър Аткинс.
Рей отговори след няколко секунди.
- Сигурен ли е този телефон? - попита Армстронг.
- Да, това е директната ми линия - увери го Аткинс.
- Разговарях с въпросния главен редактор - каза Дик.
- Господин Къминс няма да те безпокои повече. Освен това го предупредих, че ако в някой от вестниците ми се спомене за този инцидент, може да си потърси нова работа.
- Благодаря ти - отвърна министърът.
- И може би ще ти е интересно да научиш, Рей, че в момента на бюрото ми е папката на Къминс по този въпрос. Ще я унищожа веднага щом затворя телефона. Повярвай ми, никой никога няма да чуе за това.
- Ти си добър приятел, Дик. Направо ми спасяваш кариерата.
- Струва си - рече Армстронг. - Не забравяй, винаги съм на твое разположение.
Когато затвори, в стаята надникна Памела и каза:
- Докато разговаряхте с министъра, отново ви потърси Стивън. Да ви свържа ли?
- Да. А после искам да свършиш една работа. - Тя кимна и излезе. Секунда по-късно един от телефоните на бюрото му иззвъня, Армстронг вдигна слушалката и попита:
- Какъв е проблемът, Стивън?
- Няма проблем. Проведох продължителна дискусия с адвокатите на Шарън Левит и стигнахме до предложение за споразумение - разбира се, трябва да го приемат и двете страни.