- Казвай.
- Изглежда, че Шарън има приятел, който живее в Италия, и... - Армстронг внимателно изслуша условията, за които се бе договорил адвокатът му. Много преди Стивън да е свършил на лицето му се изписа усмивка.
- Всичко ми се струва наред - каза той.
- Да. Как мина срещата с министъра?
- Добре. Той се е сблъскал с приблизително същия проблем като моя, но за съжаление не разполага с човек като теб, който да го реши.
- Трябва ли да се гордея с това?
- Не - отвърна Армстронг и веднага щом затвори, повика секретарката си.
- Памела, когато напечаташ разговора ми с Аткинс, постави един екземпляр в тази папка. - Дик посочи оставените от Дон Шарп документи.
- И после?
- После я заключи в големия сейф. Ще ти кажа, ако ми потрябва.
Когато поиска среща с Кийт Таунсенд, главният редактор на „Лъндън Ивнинг Поуст“ получи незабавен отговор. Всеки на Флийт Стрийт знаеше, че хората на Армстронг винаги са добре дошли при Таунсенд, ако имат интересна информация за шефа си. Малцина от тях се бяха възползвали от тази възможност, защото бяха наясно, че ако ги хванат, незабавно ще ги уволнят и никога повече няма да получат работа във вестник на Армстронг.
Служител от ранга на Дон Шарп отдавна не се бе свързвал с Таунсенд. Господин Шарп сигурно вече разбираше, че дните му са преброени, и смяташе, че няма какво да губи. Ала също като много други преди него, той настоя срещата да се проведе на неутрална територия.
За такива случаи Таунсенд винаги наемаше апартамент в хотел „Хауард“, тъй като се намираше недалеч от Флийт Стрийт, но не се посещаваше често от журналисти. Хедър телефонира на главния портиер и с пълна дискретност уреди всичко необходимо.
Шарп подробно разказа на Кийт за разговора си с Армстронг и зачака неговата реакция.
- Рей Аткинс - рече Таунсенд.
- Да, министърът на промишлеността.
- Човекът, който ще вземе окончателното решение за „Ситизън“.
- Тъкмо затова реших, че бихте желали незабавно да научите - отвърна редакторът.
- И папката е останала при Армстронг, така ли?
- Да, но ще ми трябват само няколко дни, за да направя копие. Ако публикувате историята на първа страница на „Глоуб“. Комисията по монополите и корпоративните сливания ще трябва да анулира кандидатурата на Армстронг.
- Възможно е - каза Таунсенд. - Щом приготвиш папката, прати я лично до мен. Напиши инициалите ми К. Р. Т. в долния ляв ъгъл на плика. Така няма да го отвори никой друг.
Шарп кимна.
- Дайте ми една, най-много две седмици.
- И ако стана собственик на „Ситизън“ - рече Кийт, - можеш да си спокоен, че за теб винаги ще има работа във вестника.
Главният редактор не го попита каква работа има предвид.
- Остани в хотела още десетина минути - прибави Таунсенд.
Когато излизаше, главният портиер докосна периферията на цилиндъра си. Кийт се върна на Флийт Стрийт, убеден, че сега вече „Ситизън“ със сигурност ще му падне в ръцете.
Един млад портиер, който беше видял двамата мъже да пристигат и да си тръгват поотделно, изчака шефът му да излезе в почивка и телефонира на някого.
Десет дни по-късно в кабинета на Таунсенд се получиха два плика. В долните им леви ъгли с едри букви бяха отпечатани инициалите му „К. P. Т.“. Хедър ги бе оставила неразпечатани на бюрото му. Първият бе от бивш служител на „Ню Йорк Таймс“, който пращаше пълния списък на книжарниците, предоставящи информация за продажбите си на вестника. Инвестицията от две хиляди долара си струваше. Таунсенд остави списъка настрани и отвори втория плик. Вътре имаше подробни материали за извънслужебните дейности на промишления министър.
Само след час Кийт беше убеден, че не само ще си върне втория милион, но и че Армстронг ще съжалява за скритата тайна на министъра. Той вдигна слушалката и каза на Хедър, че има специална пратка за Ню Йорк. Когато секретарката отнесе единия от запечатаните пликове, Таунсенд повика при себе си главния редактор на „Глоуб“.
- Прочети тези неща - той побутна втория плик към него, - и ще видиш каква ще е водещата новина за утрешния брой.
- Вече имам водеща новина - отвърна редакторът. -Разполагаме с доказателства, че Мерилин Монро е жива.
- Тя може да почака един ден - каза Таунсенд. - Утрешната ни водеща новина ще е за министъра на промишлеността и опита му да попречи да публикуват материал за незаконното му дете. Погрижи се макетът на първа страница да е на бюрото ми до следобед.
Няколко минути по-късно Рей Аткинс позвъни на Армстронг.
- С какво мога да ти помогна, Рей? - попита Дик и натисна бутона за запис.