- Не, Дик, сега е мой ред да ти помогна - отвърна министърът. - Току-що получих доклада на Комисията по монополите и корпоративните сливания. В него са очертани препоръките им за „Ситизън“.
Този път се овлажниха дланите на Армстронг.
- Съветват ме да отсъдя в твоя полза. Просто ти се обаждам, за да знаеш, че възнамерявам да ги послушам.
- Това е чудесна новина. - Дик се изправи. - Благодаря ти.
- Приятно ми е пръв да ти я съобщя - отвърна Аткинс.
- Стига да имаш чек за седемдесет и осем милиона, „Ситизън“ е твой.
Армстронг се засмя.
- Кога ще я съобщиш официално?
- Препоръката на Комисията ще бъде разгледана на утрешното заседание на кабинета в единайсет часа. Струва ми се, че никой няма да възрази - каза министърът. - В три и половина следобед трябва да дам изявление за пресата, така че ще съм ти задължен, ако дотогава го запазиш в тайна. В крайна сметка, няма нужда да даваме повод на Комисията да промени решението си.
- Нито дума, Рей, обещавам ти. - Той замълча за миг.
- И искам да знаеш, че ако в бъдеще мога да направя нещо за теб, трябва само да го поискаш.
Таунсенд се усмихна и отново прочете водещото заглавие:
ЗАГАДКАТА С НЕЗАКОННОТО ДЕТЕ НА МИНИСТЪРА
После внесе няколко дребни поправки в първия абзац.
„Снощи министърът на промишлеността Рей Аткинс отказа да отговори на въпроса дали е баща на седемгодишния Венджи Пател (вж. снимката), който живее заедно с майка си в мръсно едностайно жилище в избирателния район на министъра. Майката на Венджи, госпожица Рахила Пател, трийсет и три годишна...“
- Какво има, Хедър? - вдигна глава той, когато секретарката влезе в стаята.
- Политическият редактор се обажда по телефона от галерията за пресата в Камарата на общините. Изглежда, е имало изявление за „Ситизън“.
- Но току-що ми казаха, че то ще е най-рано другия месец - възкликна Кийт и грабна слушалката. Докато слушаше подробностите на изявлението, което Рей Аткинс бе направил в парламента, лицето му ставаше все по-мрачно.
- Вече няма смисъл да отпечатваме тази първа страница - каза политическият редактор.
- Ще почакаме и ще видим - отвърна Таунсенд и зарея поглед през прозореца. Решението на Аткинс означаваше, че сега Армстронг ще контролира единствения ежедневник във Великобритания с по-голям тираж от „Глоуб“. От този момент нататък двамата издатели щяха да влязат в борба за едни и същи читатели и Кийт се чудеше дали ще оцелеят.
Един час след изявлението на министъра в Камарата на общините Армстронг позвъни на главния редактор на „Ситизън“ Алистър Макалвой и го помоли да се отбие в Армстронг Хауз. Освен това се уговори да вечеря със сър Пол Мейтланд, председател на директорския борд на вестника.
Алистър Макалвой беше главен редактор на „Ситизън“ от десет години. Когато научи за решението на Аткинс, той предупреди колегите си, че никой, включително и самият той, не бива да е сигурен за утрешния си ден във вестника. Ала когато Армстронг за втори път този следобед го прегърна и го нарече „най-добрия редактор на Флийт Стрийт“, Макалвой започна да си мисли, че в крайна сметка постът му е гарантиран. Когато напрежението му понамаля, Дик му съобщи, че им предстои война с „Глоуб“.
- Зная - отвърна редакторът, - така че е най-добре да се връщам на работа. Ще ти се обадя веднага щом науча водещото заглавие на „Глоуб“ и ще помисля дали има някакъв начин да го контрираме.
В момента, в който главният редактор напусна офиса на Армстронг, влезе Памела с бутилка шампанско.
- От кого е?
- От Рей Аткинс.
- Отвори я - нареди Дик. Докато секретарката отпушваше бутилката, телефонът иззвъня.
- Обажда се младшият портиер на хотел „Хауард“ -каза Памела, след като го вдигна. - Нямал много време, защото щели да го заловят. - Памела затисна слушалката с длан. - Отнасяло се за Кийт Таунсенд.
Армстронг грабна телефона. Когато портиерът му съобщи с кого току-що се е срещнал Таунсенд, той веднага разбра какво ще е водещото заглавие в следващия брой на „Глоуб“. Момчето поиска за тази изключително важна информация само петдесет лири.
Дик затвори и даде няколко нареждания още преди Памела да е напълнила чашата му.
- И след като свърша с Шарп, незабавно ме свържи с Макалвой.
В момента, в който Дон Шарп се върна в сградата, му съобщиха, че собственикът иска да го види. Той се качи направо в кабинета на Армстронг, където чу само следните две думи:
- Уволнен си.
Той се обърна и видя, че до вратата стоят двама души от охраната, готови да го придружат до изхода.