- Свържи ме с Макалвой.
Когато главният редактор на „Ситизън“ отговори, Дик каза:
- Алистър, зная каква ще е утрешната първа страница на „Глоуб“ и аз съм единственият, който е в състояние да я контрира.
После помоли Памела да му донесе папката на Аткинс от сейфа и отпи от шампанското. Не беше първокласно.
Водещото заглавие в сутрешния брой на „Глоуб“ гласеше: „Незаконното дете на министъра“. Следваха три страници със снимки, илюстриращи интервю с брата на госпожица Пател, което носеше подписа „Дон Шарп, главен репортер“.
Таунсенд остана възхитен, докато не разгърна „Ситизън“ и не прочете заглавието:
МИНИСТЪР С ИЗВЪНБРАЧНО ДЕТЕ РАЗКРИВА ВСИЧКО НА „СИТИЗЪН“
Следваха пет страници със снимки и извадки от интервю, дадено на неназования специален кореспондент на вестника.
Водещият материал във вечерния брой на „Лъндън Ивнинг Поуст“ съобщаваше, че премиерът с огромно съжаление приел оставката на господин Рей Аткинс.
ПЕТО ИЗДАНИЕ
„Ситизън“ срещу „Глоуб“
29. СИТИЗЪН
21 август 1978
Малко хора са останали в новия „Глоуб“
На излизане от митницата Таунсенд завари Сам да го чака пред терминала, за да го откара до Сидни. По време на двайсет и пет минутното пътуване шофьорът го осведоми за положението в Австралия, като недвусмислено заяви мнението си за премиера Малкълм Фрейзър - изгубил връзка с действителността - и за сградата на операта - пари на вятъра. Но му съобщи и нещо съвсем ново.
- Откъде го научи, Сам?
- От шофьора на председателя на борда.
- А ти какво му каза в замяна?
- Само това, че се връщате от Лондон на кратка визита - отвърна Сам, докато спираха пред сградата на „Глобал Корпорейшън“ на Пит Стрийт.
Таунсенд влезе през въртящата се врата, пресече фоайето и се качи с асансьора на последния етаж. Поиска да се срещне с главния редактор още преди Хедър да е успяла да го поздрави.
Докато чакаше, Кийт крачеше из кабинета си и от време на време спираше, за да се възхити на сградата на операта, която, също като Сам, бяха охулили всичките му вестници, освен „Континент“. Само на около осемстотин метра от нея се намираше мостът, който съвсем доскоро бе символ на града. В пристанището плаваха пъстри корабчета. Макар че населението му се беше удвоило, сега Сидни му се струваше ужасно малък в сравнение с времето, когато бе застанал начело на „Кроникъл“. Чувстваше се така, сякаш гледа град, построен от детски кубчета.
- Радвам се да те видя, Кийт - поздрави го Брус Кели. Таунсенд се завъртя, за да посрещне първия си главен редактор.
- И аз се радвам, че съм тук, Брус. Мина много време - отвърна той, докато се ръкуваха. Чудеше се дали е остарял също толкова, колкото оплешивяващия, затлъстял Кели.
- Как е Кейт?
- Не може да понася Лондон и изглежда, че прекарва повече време в Ню Йорк, но се надявам другата седмица да пристигне. Как е тук?
- От седмичните ни отчети знаеш, че миналата година тиражът малко се увеличи, рекламите също, а печалбите са на нормално равнище. Така че, предполагам, ми е време да се пенсионирам.
- Тъкмо затова се върнах да поговоря с теб - рече Кийт.
Лицето на Брус пребледня.
- Сериозно ли, шефе?
- Никога не съм бил по-сериозен - погледна приятеля си в очите Таунсенд. - Трябваш ми в Лондон.
- За какво? - попита Кели. - „Глоуб“ едва ли е вестник, който мога да редактирам. Прекалено е традиционен и типично английски.
- И точно затова тиражът му ежеседмично спада. Читателите му са толкова стари, че буквално измират един по един. Ако искам да се справя с Армстронг, ти трябва да си следващият главен редактор на „Глоуб“. Налага се да се промени целият вестник. На първо място да се превърне в таблоид.
Брус не можеше да повярва на ушите си.
- Но профсъюзите никога няма да се съгласят.
- Имам планове и за тях - каза Таунсенд.
„НАЙ-ПРОДАВАНИЯТ БРИТАНСКИ ЕЖЕДНЕВНИК“
Армстронг се гордееше с надписа под заглавието на „Ситизън“. Но макар че тиражът оставаше стабилен, той започваше да си мисли, че Алистър Макалвой, най-старият главен редактор на Флийт Стрийт, може би не е подходящ за дългосрочната му стратегия.