Дик нямаше представа защо Таунсенд е отлетял за Сидни. Не можеше да повярва, че съперникът му ще позволи продажбите да продължат да спадат, без дори да се опита да се бори. Ала докато „Ситизън“ имаше два пъти по-голям тираж от „Глоуб“, Армстронг не се колебаеше всяка сутрин да напомня на верните си читатели, че е собственик на най-продавания британски вестник. За предишната година „Армстронг Комюникейшънс“ бяха обявили печалба от седемнайсет милиона лири и всеки знаеше, че за следващата си оферта генералният директор отправя поглед на запад.
Хора, които си въобразяваха, че са отлично осведомени, хиляди пъти му бяха казвали, че Таунсенд купува акции от „Ню Йорк Стар“. Но те дори не подозираха, че той прави абсолютно същото. Неговият нюйоркски адвокат Ръсел Кричли го бе предупредил, че според правилата на Комисията по ценните книжа и валутата, щом стане собственик на повече от пет процента от акциите, трябва публично да заяви дали възнамерява да овладее контролния пакет.
В момента държеше малко над четири и половина процента от вестника и подозираше, че Таунсенд е в приблизително същото положение. Но засега и двамата само се дебнеха. Армстронг знаеше, че Таунсенд контролира повече градски и щатски вестници в. Америка, въпреки че Дик неотдавна беше купил „Милуоки Груп“ и нейните единайсет издания. Съперниците бяха наясно, че тъй като „Ню Йорк Таймс“ никога няма да бъде обявен за продан, основната цел в Ню Йорк е да сложат ръце върху таблоидния пазар.
Докато Таунсенд се намираше в Сидни и кроеше плановете си да изненада нищо неподозиращата британска публика с новия „Глоуб“, Армстронг отлетя за Манхатън, за да подготви настъплението си към „Ню Йорк Стар“.
- Но Брус Кели не знаеше нищо за това - каза Кийт, докато пътуваше от летище „Тъламарийн“ за Мелбърн.
- Не би трябвало и да се очаква - отвърна Сам. - Той не познава шофьора на председателя.
- Да не би да твърдиш, че един шофьор може да знае нещо, за което не е чувал никой друг в издателския свят?
- Не. Заместник-председателят също знае, защото двамата с председателя са обсъждали въпроса на задната седалка на колата.
- А шофьорът каза ли ти, че в десет часа тази сутрин има заседание на директорския борд?
- Да, шефе. Всъщност в момента той откарва председателя на заседанието.
- И че уговорената цена е дванайсет долара за акция?
- Така са се разбрали на задната седалка председателят и заместник-председателят - докато навлизаха в центъра на града, потвърди Сам.
Таунсенд не успя да измисли повече въпроси, с които да възвърне достойнството си.
- Искаш ли да се обзаложим? - попита той, когато завиха по Флиндърс Стрийт.
Сам внимателно обмисли предложението.
- Съгласен съм, шефе. - Шофьорът замълча за миг. -Сто долара, ако се окажа прав.
- А, не - възрази Кийт. - Месечната ти заплата, иначе веднага се връщаме на летището.
Сам мина на червен светофар и едва не се блъсна в трамвая.
- Уговорихме се - накрая каза той. - Но само ако същото се отнася и за Артър.
- Кой е този Артър, по дяволите?
- Шофьорът на председателя.
- Добре, съгласен съм. - Автомобилът спря пред редакцията на „Куриер“.
- Колко време да ви чакам?
- Толкова, колкото ще ти трябва, за да изгубиш месечната си заплата - отвърна Таунсенд и слезе от колата.
Погледна сградата, в която през двайсетте години баща му беше започнал кариерата си като репортер, в която самият той бе стажувал като ученик и която по-късно, без дори да му съобщи, майка му беше продала на конкурент. От мястото си видя някогашния кабинет на сър Греъм. Дали „Куриер“ наистина можеше да се продава, без някой от неговите професионални съветници да го знае? Преди да хване първия полет за Сидни бе проверил цената на акциите: 8.40 долара. Можеше ли да рискува само заради думите на шофьора си? Искаше му се Кейт да е с него, за да я попита за мнението й. Благодарение на нея „Любовницата на сенатора“ от Маргарет Шъруд две седмици остана в дъното на списъка на бестселърите и той получи обратно втория си милион. За огромна изненада и на двамата романът получи прилични оценки в издания, които не бяха негова собственост. Кийт беше избухнал в смях, когато госпожа Шъруд му писа, за да го попита дали се интересува от договор за три нови книги.
Таунсенд влезе в сградата и мина под часовника над входа към фоайето. За миг спря пред бронзовия бюст на баща си и си спомни, че като малък се бе протягал на пръсти и се бе опитвал да докосне косата му. Това само го направи още по-нервен.