Той пресече фоайето и се присъедини към група хора, които влизаха в асансьора. Когато видяха кой е, всички замълчаха. Кийт натисна бутона и вратите се затвориха. Не бе идвал тук повече от трийсет години, но знаеше къде е заседателната зала - на няколко метра от бащиния му кабинет.
Асансьорът спря на етажите на тиражния, рекламния и после на редакторския отдел, докато накрая Таунсенд не остана сам. Той предпазливо излезе в коридора и се огледа. Нямаше никого. Обърна се надясно и тръгна към залата, като на минаване покрай някогашния офис на сър Греъм забави крачка.
Спря пред вратата на заседателната зала. Тъкмо се канеше да се върне, да излезе от сградата и да каже на Сам какво мисли за него и приятелчето му Артър, когато си спомни условията на баса. Ако не беше такъв кутсузлия в залаганията, може би изобщо нямаше да почука и да влезе, без да изчака отговор.
Шестнайсет глави се завъртяха към него. Всички мълчаха, все едно го бяха очаквали.
- Господин председател - започна Таунсенд, - готов съм да предложа по дванайсет долара за акция за дела ви от „Куриер“. Тъй като довечера заминавам за Лондон, или ще сключим сделката сега, или просто няма да я сключим.
Сам седеше в колата и чакаше шефа си. На третия час позвъни на Артър, за да му каже да вложи следващата си месечна заплата в акции на „Мелбърн Куриер“ и да побърза преди директорският борд да е направил официално изявление.
Когато на другата сутрин кацна в Лондон, Таунсенд съобщи, че Брус Кели ще стане главен редактор на „Глоуб“ и ще превърне вестника в таблоид. Само неколцина вътрешни хора оцениха значението на думите му. През следващите дни в няколко национални ежедневника се появиха биографии на Брус. Във всички се казваше, че в продължение на двайсет и пет години е бил редактор на „Сидни Кроникъл“, разведен, с две големи деца, и макар да се смятало, че Кийт Таунсенд няма приятели, двамата били изключително близки. „Ситизън“ иззлорадства, когато Кели не получи разрешително за работа, и заяви, че редактирането на „Глоуб“ не можело да се смята за труд. Но като цяло почти нямаше информация за новия австралийски емигрант. Под заглавието „Почивай в мир“ „Ситизън“ информира читателите си, че Кели бил обикновен гробар, доведен в страната да погребе нещо, което всички останали отдавна смятали за мъртво. Срещу всеки продаден брой на „Глоуб“ „Ситизън“ продавал по три. Точното число бе 2.3, ала Таунсенд започваше да свиква със статистическите преувеличения на Армстронг. Той нареди да поставят първата страница в рамка и я закачи на стената в новия кабинет на Брус.
Щом пристигна в Лондон, още преди да си е намерил жилище, Кели започна да примамва журналисти от таблоидите. Повечето, изглежда, не бяха обезпокоени от предупрежденията на „Ситизън“, че „Глоуб“ продължавал да потъва и че ако Таунсенд не успеел да се споразумее с профсъюзите, дори можело да не оцелее. Първата среща на Брус беше с Кевин Ръшклиф, заместник главен редактор на „Пипъл“.
Първия път, когато Ръшклиф редактира вестника в почивен ден на Кели, получиха призовка от адвокати, представляващи господин Мик Джагър. Кевин небрежно сви рамене и каза:
- Материалът беше прекалено добър, за да го пропуснем. - След като „Глоуб“ изплати значително обезщетение и отпечата извинение, адвокатите бяха инструктирани в бъдеще по-внимателно да следят работата на господин Ръшклиф.
В новия редакторски персонал постъпиха някои опитни журналисти. Когато ги попитаха защо са напуснали сигурната си работа и са се преместили в „Глоуб“, те отбелязаха, че тъй като им предложили тригодишни договори, нямало съществена разлика.
През първите няколко седмици под ръководството на Кели продажбите продължиха да намаляват. На главния редактор му се искаше по-сериозно да обсъди проблема с шефа си, но Таунсенд изглеждаше постоянно зает в преговори с профсъюза на печатарските работници.
В деня на издаването на „Глоуб“ като таблоид Брус организира парти в редакцията. Той остана разочарован, след като много от поканените политици и видни личности не се появиха. По-късно научи, че са присъствали на тържеството по случай седемдесет и петата годишнина на „Ситизън“. Бивш служител на вестника, в момента на работа в „Глоуб“, посочи, че всъщност това била седемдесет и втората година от основаването му.
- В такъв случай след три години просто ще трябва да го припомним на Армстронг - отвърна Таунсенд.
Няколко минути след полунощ, когато купонът вече се приближаваше към края си, в кабинета на главния редактор пристигна куриер и му съобщи, че се повредили пресите. Таунсенд и Кели тичешком се спуснаха в печатницата и откриха, че работниците вече са си отишли. Двамата запретнаха ръкави и се заеха с безнадеждната задача отново да включат пресите, ала бързо установиха, че в машината буквално е хвърлен гаечен ключ. На следващия ден по улиците се появиха само 131.000 броя и нито един от тях отвън Бирмингам, тъй като машинистите се обявиха в подкрепа на другарите си от профсъюза на печатарските работници.