„МАЛКО ХОРА СА ОСТАНАЛИ В НОВИЯ „ГЛОУБ“ - гласеше заглавието на „Ситизън“ на другата сутрин. Вестникът посвещаваше цялата си пета страница на статия, в която се заявяваше, че е дошло време да се върне старият „Глоуб“. В крайна сметка „незаконният емигрант“, както постоянно наричаха Брус, обещал рекордни тиражи и наистина ги постигнал: „Ситизън“ вече продавал трийсет пъти повече броеве от конкурента си. Да, трийсет пъти повече!
На другата страница вестникът предлагаше на читателите си бас за сто към едно, че след половин година „Глоуб“ ще фалира. Таунсенд незабавно написа чек за 1000 долара и го прати по куриер в офиса на Армстронг, но не получи потвърждение. Брус обаче се обади в информационните агенции и се погрижи новината да се появи във всички други вестници.
На първа страница на следващия брой на „Ситизън“ Армстронг съобщи, че е осребрил чека на Таунсенд и че тъй като „Глоуб“ нямал надежда да оцелее в следващата половин година, той щял да дари 50.000 лири на Вестникарския благотворителен фонд и същата сума на която благотворителна организация му посочи Таунсенд. До края на седмицата Кийт получи над сто писма от водещи фондации, които му обясняваха защо трябвало да избере точно тях.
През следващите няколко седмици „Глоуб“ рядко успяваше да отпечата повече от 300 хиляди броя дневно и на Армстронг не му омръзна да напомня този факт на читателите си. С изтичането на месеците Таунсенд реши, че ще се наложи да нанесе удар на профсъюзите. Ала знаеше, че това няма да е възможно, докато е на власт лейбъристката партия.
30. ГЛОУБ
4 май 1979
Маги - победителка!
Таунсенд остави телевизора в офиса си включен през цялата нощ, за да следи изборните резултати. Когато се увери, че Маргарет Тачър ще заеме мястото на Даунинг Стрийт 10, бързо написа уводна статия, уверяваща читателите, че Великобритания навлиза във вълнуваща нова ера. Завърши с думите: „Затегнете коланите“.
Когато в четири сутринта двамата с Брус напуснаха сградата, Таунсенд му каза:
- Знаеш какво означава това, нали?
Следобед Кийт си уреди среща с генералния секретар на отцепническия профсъюз на печатарските работници Ерик Харисън в хотел „Хауард“. Вече бяха седнали на масата, когато главният портиер почука на вратата, попита дали може да го види насаме и после му каза какво е подслушал да съобщава по телефона заместникът му. Таунсенд нямаше нужда да му казват с кого трябва да е разговарял младежът.
- Веднага ще го уволня - рече главният портиер. -Уверявам ви, че това повече няма да се повтори.
- Не, не - възрази Кийт. - Остави го. Просто няма да провеждам тук срещите си, за които не искам да знае Армстронг. И обратно.
На ежемесечното заседание на борда на „Армстронг Комюникейшънс“ финансовият директор докладва, че според преценките му „Глоуб“ продължавал да губи около 100.000 лири седмично. Колкото и дълбоки да били джобовете на Таунсенд, това скоро щяло да ги изпразни.
Армстронг се усмихна, но не каза нищо, докато сър Пол Мейтланд не премина към втората точка от дневния ред и не го помоли да осведоми борда за последното си пътуване до Америка. Дик ги информира за напредъка си в Ню Йорк и им съобщи, че възнамерявал в близко бъдеще отново да посети Съединените щати, тъй като смятал, че не след дълго компанията ще е в състояние да направи публична оферта за „Ню Йорк Стар“.
Сър Пол изрази безпокойството си от мащабите на такава авантюра и го помоли да не поема никакви ангажименти без одобрението на борда. Армстронг го увери, че никога не би му хрумнало да постъпи другояче.
Накрая Питър Уейкъм привлече вниманието на борда към статия във „Файнаншъл Таймс“, в която пишело, че Кийт Таунсенд наскоро купил голям складов комплекс на Кучешкия остров и че всяка вечер там се извършвали огромни доставки.
- Някой има ли представа за какво би могло да се отнася? - попита сър Пол.
- Известно ни е - отвърна Армстронг, - че когато купи „Глоуб“, Таунсенд се снабди и с транспортна компания. Тъй като вестниците му са на загуба, може би се налага да печели от друго.