Някои от директорите се засмяха, ала сър Пол не беше сред тях.
- Това не обяснява защо Таунсенд толкова строго охранява складовете - възрази той. - Пазачи, кучета, електрически портали, стени, покрити с бодлива тел - явно е замислил нещо.
Армстронг сви рамене и си придаде отегчен вид. Сър Пол неохотно закри заседанието.
Три дни по-късно потърсиха Дик от хотел „Хауард“ и младшият портиер му каза, че Таунсенд прекарал целия следобед и почти цялата вечер заключен в обичайния си апартамент с трима ръководители на един от водещите профсъюзи на печатарските работници. Армстронг реши, че преговарят за увеличение на заплатите и обсъждат условията за връщане на работниците в печатницата.
Следващия понеделник той отлетя за Америка, убеден, че докато Таунсенд е зает с проблемите си в Лондон, не би могло да има по-подходящо време да подготви офертата за „Ню Йорк Стар“.
Когато Кийт свика съвещание на всички журналисти в „Глоуб“, повечето от тях решиха, че собственикът на вестника най-после е постигнал споразумение с профсъюзите.
В четири следобед в заседателната зала се събраха над седемстотин журналисти. Когато Таунсенд и Брус Кели влязоха, те утихнаха и им направиха път. Кийт се качи на подиума и погледна хората, които щяха да решат съдбата му.
- През последните четири месеца - тихо започна той -двамата с Брус Кели подготвихме план, който, убеден съм, ще промени живота на всички ни и навярно лицето на журналистиката в тази страна. Вестниците не могат да оцелеят в бъдеще, ако продължат да се ръководят като през миналото столетие. Някой трябва да промени това положение и този човек съм аз. От неделя по обед възнамерявам да прехвърля цялата си печатница и редакция на Кучешкия остров.
Разнесе се смаяно ахване.
- Неотдавна постигнах споразумение с Ерик Харисън, генералния секретар на Обединените печатарски работници - продължи Таунсенд, - което ще ни даде възможност веднъж завинаги да се избавим от оковите на профсъюзите. - В залата прозвучаха отделни аплодисменти. Някои от присъстващите изглеждаха неуверени, други - направо разгневени.
Кийт обясни на журналистите стратегията на тази гигантска операция. .
- Ще решим проблема с разпространението, като използваме собствени камиони. По този начин в бъдеще няма да се налага да разчитаме на железопътните профсъюзи, които несъмнено ще обявят стачка в подкрепа на другарите си от печатницата. Мога само да се надявам, че всички вие ще ме поддържате в това начинание. Има ли въпроси?
- Вдигна се гора от ръце. Таунсенд посочи към човека, който стоеше точно пред него.
- Очаквате ли профсъюзите да обсадят новата сграда и какви мерки за сигурност предвиждате?
- Отговорът на първата част от въпроса ви е положителен - отвърна Кийт. - Що се отнася до втората част, полицията ме посъветва да не разкривам никакви подробности. Но ви уверявам, че имам пълната подкрепа на премиера и кабинета.
Из залата се чуха изпъшквания. Таунсенд се завъртя и посочи друг човек.
- Ще обезщетите ли онези от нас, които не желаят да участват в този безумен проект?
Кийт се бе надявал някой да зададе този въпрос.
- Съветвам ви внимателно да прочетете договорите си -каза той. - В тях ще откриете точно какво обезщетение ще получите, ако се наложи да закрия вестника.
Надигна се глъчка.
- Заплашвате ли ни? - попита същият журналист.
Таунсенд отново се обърна към него и яростно заяви:
- Не, не ви заплашвам. Но ако не ме подкрепите сега, самите вие ще изложите на опасност прехраната на всеки, който работи в „Глоуб“.
Във въздуха отново се стрелнаха протегнати ръце. Той посочи една жена в дъното.
- Колко други профсъюзи са се съгласили да ви подкрепят?
- Нито един - призна Кийт. - Всъщност очаквам веднага след тази среща те да обявят стачка. - Таунсенд продължи да отговаря на въпроси повече от час. Когато накрая слезе от подиума, беше ясно, че журналистите са се разделили на две групи, едната за неговия план, а другата за обща стачка.
По-късно същата вечер Брус му съобщи, че Националният журналистически профсъюз свиквал всички служители на Таунсенд в десет часа на следващата сутрин на среща, на която трябвало да определят позицията си. След час Кийт също даде изявление за пресата.
Прекара безсънна нощ, като се чудеше дали не е направил неразумен ход, който след време ще постави на колене цялата му империя. Единствената добра новина от последния месец бе, че най-малкият му син Греъм, който живееше в Ню Йорк с Кейт, е изрекъл първата си дума и че тя не е „вестник“. Макар че беше присъствал на раждането му, три часа по-късно го бяха видели да се качва на самолет на летище „Кенеди“. Понякога се питаше дали всичко това си струва.