Когато британските войски триумфално се завърнаха у дома, „Глоуб“ продаваше с над един милион броя на ден, докато тиражът на „Ситизън“ за пръв път от двайсет и пет години спадна под четири милиона. След пристигането на флотата в Портсмут „Глоуб“ започна кампания за събиране на пари за вдовиците, чиито храбри съпрузи са се жертвали за родината. Брус Кели ден след ден публикуваше статии за геройски прояви и отпечатваше снимки на вдовици и деца - които незабавно се превръщаха в читатели на „Глоуб“.
В деня след възпоменателната служба в катедралата „Сейнт Пол“ Армстронг свика военен съвет на деветия етаж на Армстронг Хауз. Шефът на тиражния отдел излишно му напомни, че повечето от печалбите на „Глоуб“ са били за сметка на „Ситизън“. Алистър Макалвой все още го съветваше да не изпада в паника. В крайна сметка „Глоуб“ беше таблоид, докато „Ситизън“ си оставаше сериозен радикален вестник с висока репутация.
- Глупаво е да снижаваме стандартите си само за да отстъпим пред едно парвеню, чийто вестник не става и да завиеш с него порция риба с пържени картофи - заяви той. - Можете ли да си представите „Ситизън“ да участва в лотария? Поредната вулгарна идея на Кевин Ръшклиф.
Армстронг запомни това име. Лотарията бе увеличила тиража на „Глоуб“ с още 100.000 броя на ден и той не виждаше причина да не направи същото за „Ситизън“. Но ясно разбираше, че екипът, който през последните десет години беше събрал Макалвой, ще застане изцяло зад главния си редактор.
- Погледнете първа страница на сутрешния „Глоуб“ -направи последен отчаян опит да обоснове позицията си Армстронг. - Защо ние не публикуваме такива материали?
- Защото Фреди Стар не става и за единайсета страница на „Ситизън“ - отвърна Макалвой. - А и във всеки случай на кой му пука кой какво обича да яде? Всеки ден ни предлагат такива истории, но ние не искаме купищата призовки, които обикновено вървят наред с тях. - Макалвой и хората му си тръгнаха с убеждението, че са убедили Армстронг да не тръгва по същия път като „Глоуб“.
Увереността им продължи само докато Дик не получи доклад за тиража през следващото тримесечие. Без да се посъветва с никого, той вдигна слушалката и си определи среща с Кевин Ръшклиф, заместник главния редактор на „Глоуб“.
Ръшклиф пристигна в „Армстронг Комюникейшънс“ същия следобед. Той бе пълна противоположност на Алистър Макалвой. Още от самото начало започна да се обръща към Дик като към стар приятел и говореше толкова бързо, че Армстронг едва го разбираше. Ръшклиф ясно му заяви какви промени би направил, ако стане главен редактор на „Ситизън“.
- Уводните статии са прекалено скучни - каза той. -Трябва да им изложиш позицията си с няколко изречения. Да няма думи с повече от три срички и никакви изречения с повече от десет думи. Изобщо не се опитваш да им въздействаш. Просто искай онова, което те вече желаят. - Необичайно смиреният Армстронг обясни на младия мъж, че ще се наложи да започне като заместник главен редактор.
- Защото договорът на Макалвой изтича чак след седем месеца.
Дик едва не се разубеди, когато Ръшклиф му съобщи каква заплата очаква. И нямаше да се предаде толкова лесно, ако не знаеше условията на договора му в „Глоуб“ и факта, че Брус Кели не възнамерява да го поднови в края на годината. Три дни по-късно той прати на Макалвой писмо, с което го уведомяваше, че е назначил за негов заместник Кевин Ръшклиф.
Главният редактор реши да възрази срещу натрапения му журналист от „Глоуб“, но жена му посочи, че след седем месеца ще се пенсионира и че моментът не е подходящ да жертва работата си на олтара на принципите. Когато на следващата сутрин отиде в редакцията, Макалвой просто не обърна внимание на Ръшклиф и на неговата идея за първа страница на утрешния вестник.
Когато „Глоуб“ отпечата на трета страница снимка на гола жена и за пръв път продаде два милиона броя, на сутрешния редакционен съвет Макалвой заяви:
- Само през трупа ми. - Никой не посмя да отбележи, че съвсем наскоро двама-трима от най-добрите му репортери са напуснали „Ситизън“, за да постъпят в конкурентния вестник, докато обратното е направил единствено Ръшклиф.
Армстронг продължаваше да прекарва голяма част от времето си в подготовка за битката в Ню Йорк и неохотно приемаше преценките на Макалвой, не на последно място, защото не искаше да уволни най-опитния си главен редактор само седмици преди общите избори.
Когато Маргарет Тачър спечели в Камарата на общините с мнозинство от 144 души, „Глоуб“ обяви победата за своя и заяви, че това със сигурност ще ускори пропадането на „Ситизън“. Някои коментатори незабавно посочиха ироничността на това изявление.