Следващата седмица Армстронг се върна в Англия за ежемесечното заседание на директорския борд и сър Пол повдигна въпроса за намаляващия тираж.
- Докато „Глоуб“ уверено продължава да увеличава продажбите си - прибави от отсрещната страна на масата Питър Уейкъм.
- Какво ще правим? - обърна се председателят към генералния директор.
- Вече имам някои планове - отвърна Армстронг.
- Може ли да ги научим? - попита сър Пол.
- На следващото ни заседание подробно ще информирам борда.
Сър Пол не изглеждаше доволен, но не възрази.
На другия ден Армстронг повика Макалвой, без да си направи труда да се посъветва с някой от борда. Когато главният редактор на „Ситизън“ влезе в кабинета му, Дик не се изправи да го посрещне и не му предложи да седне.
- Сигурен съм, че си се досетил защо те повиках - каза той.
- Не, Дик, нямам ни най-малка представа - невинно отвърна Макалвой.
- Е, току-що видях доклада за миналия месец. Ако продължаваме със същото темпо, до края на годината „Глоуб“ ще продава повече броеве от нас.
- И ти все още ще си собственик на голям национален вестник, докато Таунсенд ще продължава да издава парцал.
- Възможно е. Само че трябва да мисля за борда и акционерите.
Макалвой не си спомняше Армстронг някога да е споменавал за борд или акционери. „Последното спасение на собственика“ - понечи да отвърне той. После се сети за предупреждението на адвоката си, че до изтичането на договора му остават още пет месеца и че не е разумно да предизвиква шефа си.
- Предполагам, че си видял водещото заглавие на сутрешния „Глоуб“, нали? - Дик му подаде конкурентния вестник.
- Да, разбира се. - Макалвой погледна дебелите, големи букви: „Известна попзвезда, замесена в скандал с наркотици“.
- А нашето е „Извънредни помощи за медицинските сестри“.
- Нашите читатели обичат такива статии.
- Нашите читатели пак могат да си ги обичат - прелисти вестника Армстронг, - но в случай, че не си забелязал, „Глоуб“ публикува същия материал на седма страница. Ако ти не го осъзнаваш, на мен ми е пределно ясно, че повечето от читателите ни се интересуват от попзвезди и скандали с наркотици.
- Въпросният поппевец - възрази Макалвой - никога не е бил особено прочут и е пушел марихуана в собствения си дом. Ако някой беше чувал за него, „Глоуб“ щеше да включи името му във водещото заглавие. Имам цяла кантонерка с такива боклуци, но не обиждам нашите читатели, като ги отпечатвам.
- Тогава навярно е дошло времето да го направиш -повиши глас Дик. - Ще започнем да предизвикваме „Глоуб“ на собствената му територия. Ако го бяхме направили досега, може би нямаше да си търся нов главен редактор.
Макалвой за миг онемя.
- Трябва ли да заключа от избухването ти, че съм уволнен? - накрая попита той.
- Най-после го проумяваш - рече Армстронг. - Да, уволнен си. Името на новия главен редактор ще бъде оповестено в понеделник. Погрижи се до довечера да освободиш кабинета си.
- Мога ли да смятам, че след десет години работа във вестника ще получа пълната си пенсия?
- Ще получиш точно толкова, колкото трябва - извика Дик. - А сега се махай оттук! - Той яростно изгледа Макалвой и го зачака да произнесе една от тирадите си, с които беше толкова известен, но уволненият редактор само се обърна и си тръгна, без да промълви нито дума.
Армстронг отиде в съседната стая, съблече се, избърса потта от гърдите и раменете си и си облече чиста риза с абсолютно същия цвят като предишната, така че никой да не забележи, че се е преобличал.
Когато се върна в кабинета си, Макалвой бързо информира най-близките си колеги за резултата от разговора със собственика на вестника и за непосредствените си планове. След няколко минути той за последен път зае председателското си място на следобедния редакционен съвет и прегледа списъка с материали, които си съперничеха за първа страница.
- Пиша статия за утрешния скандал, Алистър - съобщи политическият редактор.
- Какво искаш да кажеш, Камбъл?
- Лейбъристка съветничка в Лампет обявила гладна стачка срещу жилищната политика на правителството. Тя е чернокожа и безработна.
- Звучи ми добре - отвърна Макалвой. - Някой друг да претендира за първа страница? - Никой не отговори. Очите му се спряха върху Кевин Ръшклиф, с когото не бяха разговаряли повече от месец.
- Ами ти, Кевин?
Заместник главният редактор вдигна глава от мястото си в ъгъла на стаята и запремигва. Не можеше да повярва, че Макалвой се обръща към него.