- Ами, от няколко седмици работя по материал за личния живот на външния министър, но ми е трудно да намеря доказателства.
- Защо не напишеш около триста думи по въпроса и ще оставим адвокатите да решават дали можем да публикуваме материала?
Другите редактори неспокойно се разшаваха.
- А какво стана с оная история за архитекта? -продължи да го разпитва Макалвой.
- Ти я отряза - изненадано отвърна Ръшклиф.
- Стори ми се скучничка. Не можеш ли да я направиш малко по-пикантна?
- Щом така искаш - още по-удивено каза заместникът му.
Макалвой никога не пиеше преди да прочете първия брой от кора до кора, така че един-двама от присъстващите се зачудиха дали не се е побъркал.
- Добре, уговорихме се. Кевин получава първата страница, Камбъл - втората. - Той замълча за миг. - И тъй като довечера ще водя жена си на концерт на Павароти, поверявам вестника в ръцете на Кевин. Имаш ли нещо против, Кевин?
- Не, разбира се. - Ръшклиф изглеждаше радостен, че най-после се отнасят с него като с равен.
- Значи се разбрахме - рече Макалвой. - Всички на работа.
Докато журналистите се разотиваха, като си шушукаха, Ръшклиф се приближи до бюрото на Макалвой и му благодари.
- Няма защо - отвърна главният редактор. - Ясно ти е, че това може да се окаже големият ти шанс, Кевин. Сигурно знаеш за днешната ми среща с Дик. Той ми каза, че искал да предизвикаме „Глоуб“ на собствената му територия. Всъщност това бяха точните му думи. Така че, когато утре прочете „Ситизън“, нека броят носи твоя почерк. Аз няма вечно да остана тук, нали разбираш.
- Ще направя всичко по силите си - обеща Ръшклиф и излезе. Ако бе останал още няколко минути, щеше да види, че Макалвой освобождава кабинета си.
По-късно същия следобед главният редактор бавно напусна сградата, като спираше да поговори с всеки, когото срещне, и му казваше, че двамата с жена му с нетърпение очаквали да видят Павароти. Когато го питаха кой ще надзирава отпечатването на вестника, той търпеливо обясняваше. Дори си свери часовника с портиера преди да се запъти към най-близката станция на метрото, тъй като знаеше, че служебният му автомобил вече е със скоби на колелата.
Кевин Ръшклиф се опита да се съсредоточи върху статията за първа страница, ала постоянно го прекъсваха журналисти, които искаха мнението му за материалите си. Накрая успя да напише няколко страници, които просто нямаше време да провери. От печатницата се оплакаха, че закъснявали. Той облекчено въздъхна, когато малко преди единайсет първото издание най-после бе готово.
Няколко часа по-късно Армстронг вдигна слушалката на телефона до леглото си и Стивън Холит му прочете първа страница.
- Защо не го спря, по дяволите? - попита Дик.
- Видях го едва когато вече продаваха вестника по улиците - отвърна адвокатът. - Уводната статия във второто издание е за ламбетска съветничка, която обявила Гладна стачка. Била чернокожа и...
- Не ми пука каква е! - извика Армстронг. - Какво си въобразява Макалвой, по дяволите?
- Макалвой не е редактирал вестника.
- Тогава кой е виновен?
- Кевин Ръшклиф - каза Стивън.
Тази нощ Дик повече не успя да заспи. Нито пък повечето журналисти на Флийт Стрийт, които отчаяно се опитваха да се свържат с външния министър и актрисата.
На следващата сутрин случаят се дискутираше толкова нашироко, че малцина забелязаха малкия репортаж, забутан на седма страница на „Ситизън“ под заглавието „Тухли, но не и хоросан“. В него се твърдеше, че един от водещите архитекти във Великобритания проектирал сгради за градски съвети, които постоянно се срутвали. В доставеното от куриер писмо от неговия също толкова прочут адвокат се отбелязваше, че сър Ангъс никога през живота си не е проектирал сграда за градски съвет. Адвокатът прилагаше текста на извинението, което очакваше да публикуват на първа страница в следващия брой, и посочваше размера на дарението, което трябва да се направи за любимия благотворителен фонд на архитекта.
На кулинарната страница на вестника се заявяваше, че известен ресторант тровел по един клиент дневно, докато в колоната за туризъм се споменаваше името на компания, която оставяла повечето си туристи в Испания без хотелска стая. На последна страница се посочваше, че мениджърът на английския футболен отбор имал...
Макалвой обясняваше на всички, които от рано сутринта се обаждаха в дома му, че предния ден е бил уволнен от Армстронг и незабавно е освободил кабинета си. Бил напуснал Армстронг Хауз в 16.19 часа и предал вестника в ръцете на заместник главния редактор.
- Казва се Ръшклиф - услужливо прибавяше той.