Всички запитани служители потвърдиха неговата версия.
Стивън Холит разговаря пет пъти по телефона с Армстронг, за да му съобщава за получените призовки и да му препоръчва кои от тях да уреди веднага.
На втората си страница „Глоуб“ информираше за напускането на Алистър Макалвой след десет години всеотдайна служба. Описваха го като доайен на флийтстрийтските редактори, който щял да липсва на всички истински професионалисти.
Когато „Глоуб“ за пръв път продаде три милиона броя, Таунсенд организира парти. Присъстваха повечето водещи политици и медийни звезди - въпреки конкурентното тържество на Армстронг в чест на осемдесетата годишнина на „Ситизън“.
- Е, поне този път е улучил точната дата - отбеляза Кийт.
- Като става дума за дати - отвърна Брус, - кога мога да се надявам да се върна в Австралия? Едва ли си забелязал, но от пет години не съм си бил вкъщи.
- Няма да се прибереш, докато не си свалил думите „Най-продаваният британски ежедневник“ от първа страница на „Ситизън“ - отсече Таунсенд.
Брус Кели не се качи на самолета за Сидни още година и три месеца - докато средните ежедневни продажби на „Глоуб“ за предния месец не достигнаха 3.612.000 броя срещу 3.610.000 на „Ситизън“. На следващата сутрин водещото заглавие на „Глоуб“ гласеше „СВАЛИ ГИ“ над снимка на дебелия Армстронг по боксерки.
Тъй като самохвалният надпис под заглавието на „Ситизън“ твърдо остана на мястото си, „Глоуб“ информира „най-интелигентните читатели на света“, че след загубения облог собственикът на „Ситизън“ все още не е изплатил дълга си от 100.000 лири и че е „не само неудачник, но и измамник“.
На следващия ден Армстронг даде Таунсенд под съд за клевета. Даже „Таймс“ намери за необходимо да отбележи: „Само адвокатите ще се възползват от това“.
След година и половина делото отиде във Върховния съд и редовно се отразяваше на първа страница на всички други вестници, освен „Индипендънт“. Господин Майкъл Белоф, който представляваше „Глоуб“, заяви, че официалната ревизия доказвала правотата на клиента му. От страна на „Ситизън“ господин Антъни Грабинър посочи, че данните на ревизията не включвали продажбите на „Скотиш Ситизън“, които в съчетание с тези на „Дейли“ давали значителна преднина на вестника.
Съдебните заседатели обмисляха решението си в продължение на пет часа и с мнозинство от десет срещу двама отсъдиха в полза на Армстронг. Когато съдията ги попита какво обезщетение препоръчват, председателят се изправи и без колебание отвърна:
- Дванайсет пенса, ваша светлост. - Цената на един брой на „Ситизън“.
Съдията заяви, че при тези обстоятелства двете страни трябвало сами да заплатят съдебните разноски, които се изчислявали най-малко на по един милион лири. Адвокатите кимнаха в знак на съгласие.
На следващата сутрин „Файнаншъл Таймс“ публикува дълга статия за двамата медийни магнати и предсказа, че единият от тях накрая трябвало да унищожи другия. Репортерът обаче смяташе, че съдебният процес е спомогнал за увеличаването на тиражите на двата вестника, които при „Глоуб“ за пръв път надхвърлили четири милиона броя.
На другия ден акциите на двете групи се покачиха с по едно пени.
Докато Армстронг четеше за себе си в колоните, посветени на процеса, Таунсенд преглеждаше една статия от „Ню Йорк Таймс“, която Том Спенсър му беше пратил по факса.
Макар никога да не бе чувал нито за Лойд Съмърс, нито за художествената му галерия, чийто договор за наем изтичал, след последния ред той разбра защо Том с едри букви е написал най-отгоре: „ВАЖНО“.
Таунсенд повторно прочете материала и помоли Хедър да го свърже със Спенсър, а после да му запази място за първия възможен полет до Ню Йорк.
Том не се изненада, когато клиентът му позвъни само минути след пращането на факса. В крайна сметка той от десет години търсеше възможност да овладее значителен дял от акциите на „Ню Йорк Стар“.
Кийт внимателно изслуша информацията за господин Лойд Съмърс и за това защо търсел нова сграда за художествената си галерия и след като изчерпа всичките си въпроси, инструктира адвоката си колкото може по-бързо да му уреди среща със Съмърс.
- Утре сутрин отлитам за Ню Йорк - прибави той.
- Няма нужда да биеш толкова път, Кийт. Винаги мога да се срещна със Съмърс от твое име.
- Не - отвърна Таунсенд. - Въпросът за „Стар“ е личен. Искам сам да се заема с тази сделка.
- Кийт, предполагам, разбираш, че ако успееш, ще трябва да станеш американски гражданин.
- Както безброй пъти съм ти отговарял, Том, никога.