Той затвори и започна да пише. Когато определи каква сума е готов да предложи, Таунсенд попита Хедър кога е полетът му. Ако Армстронг не се намираше в същия самолет, щеше да сключи сделката със Съмърс преди на някого да му хрумне, че в договора за наем на художествена галерия в Сохо може да се крие ключът за неговото превръщане в собственик на „Ню Йорк Стар“.
- Обзалагам се, че Таунсенд ще замине с първия възможен полет за Ню Йорк - каза Армстронг, след като Ръсел Кричли му прочете статията.
- Тогава най-добре да си на същия самолет - седнал на ръба на леглото си, отвърна нюйоркският му адвокат.
- В никакъв случай - каза Дик. - Защо да предупреждавам това копеле, че знаем също толкова, колкото и той? Не, аз ще направя своя ход още преди самолетът му да кацне. Колкото можеш по-бързо си уговори среща със Съмърс.
- Съмявам се, че отварят галериите преди десет.
- Тогава го чакай отпред в десет без пет.
- Колко да му предложа?
- Дай му колкото поиска - отвърна Армстронг. - Предложи му да му купиш нова галерия. Но каквото и да правиш, не позволявай на Таунсенд да припари до него, защото ако успеем да убедим Съмърс да ни подкрепи, това ще ни даде достъп до майка му.
- Ясно - каза Кричли, докато си обуваше чорапите. -Най-добре да побързам.
- Просто бъди пред вратата, когато отворят галерията - повтори Армстронг. - И ако адвокатът на Таунсенд е пристигнал преди теб, направо го прегази.
Кричли би се засмял, но не бе съвсем сигурен, че клиентът му се шегува.
Том го посрещна пред митницата.
- Новината не е добра, Кийт - бяха първите му думи.
- Какво искаш да кажеш? - попита Таунсенд. - Армстронг не може да е стигнал в Ню Йорк преди мен, защото когато излитах от „Хийтроу“, той се намираше в кабинета си в „Ситизън“.
- И още може да е там - отвърна Спенсър. - Но сутринта неговият нюйоркски адвокат Ръсел Кричли се е срещнал със Съмърс.
Кийт се закова на място по средата на улицата, без да обръща внимание на пищящите спирачки и какофонията от таксиметрови клаксони.
- Сключили ли са сделка?
- Нямам представа - каза Том. - Зная само, че когато пристигнах в офиса си, секретарката на Съмърс беше оставила съобщение на телефонния ми секретар, че твоята среща се отменя.
- По дяволите! Тогава първо трябва да идем в галерията - рече Таунсенд и най-после се качи на тротоара. - Не е възможно да са подписали толкова бързо. По дяволите! По дяволите! - повтори той. - Трябваше да ти позволя да се срещнеш с него.
- Съгласен е да ти даде своите пет процента от акциите на „Стар“, ако ти вложиш парите в нова галерия - каза Кричли.
- И колко ще ми струва това? - като остави вилицата си, попита Армстронг.
- Още не е открил подходяща сграда, но смята, че сумата ще е около три милиона.
- Колко?!
- Разбира се, можеш да даваш сградата под наем...
- Да бе.
- ... и тъй като галерията е регистрирана като нестопанска организация, има някои данъчни облекчения.
В другия край на линията последва продължително мълчание.
- И какво се разбрахте? - накрая попита Армстронг.
- Когато той за трети път ми напомни, че по-късно сутринта имал среща с Таунсенд, аз се съгласих.
- Подписа ли нещо?
- Не. Обясних му, че скоро ще пристигнеш и не си ме упълномощил да сключа сделката.
- Добре. В такъв случай имаме още малко време да...
- Съмнявам се - прекъсна го Ръсел. - Съмърс отлично знае, че те е стиснал за топките.
- Именно когато хората си мислят, че са ме стиснали за топките - отвърна Армстронг, - ми е най-приятно да ги преебавам.
32. УОЛСТРИЙТ ДЖЪРНЪЛ
12 септември 1986
Нюйоркските акции падат с рекордните 86.61 пункта
- Госпожи и господа - започна Армстронг. - Свиках тази пресконференция, за да ви съобщя следното: тази сутрин информирах Комисията по ценните книжа и валутата, че възнамерявам да направя официална оферта за „Ню Йорк Стар“. Приятно ми е да ви кажа, че госпожа Нанси Съмърс, основен акционер във вестника, продаде своя дял на „Армстронг Комюникейшънс“ за четири долара и десет цента на акция.
Макар че някои журналисти продължиха да записват всяка дума на Армстронг, това съобщение вече от седмица заемаше вестникарските страници. По-голямата част от репортерите задържаха моливите си неподвижно в очакване на голямата новина.
- Но днес съм особено горд да заявя - продължи Армстронг, - че господин Лойд Съмърс, син на госпожа Съмърс и директор на фондацията, която носи нейното име, също ми прехвърли своите пет процента от компанията... Убеден съм, няма да е изненада за никого, че съм решен да продължа да подпомагам изключителните усилия на фондацията „Съмърс“ в помощ на млади художници и скулптори, които иначе нямат шанс да излагат творбите си в голяма галерия. Всички вие знаете, че през целия си живот съм подкрепял изкуството и особено младите таланти.