Никой в залата не можеше да си спомни Армстронг да е присъствал, а още по-малко да е подкрепял артистично събитие. Повечето от моливите останаха във въздуха.
- С помощта на господин Съмърс сега контролирам деветнайсет процента от акциите на „Стар“. Очаквам в близко бъдеще да стана главен акционер и идващия месец да заема поста председател на директорския борд.
Армстронг вдигна поглед от текста, подготвен от Ръсел Кричли, и се усмихна на журналистите.
- А сега с удоволствие ще отговоря на въпросите ви.
Дик се справи добре с първите няколко въпроса, но после посочи една жена, която седеше на третия ред.
- Джанет Бруър, „Уошингтън Поуст“. Господин Армстронг, бихте ли ми казали какво е вашето отношение към тазсутрешното изявление на Кийт Таунсенд?
- Никога не чета изявленията на господин Таунсенд -отвърна Армстронг. - Те са също толкова точни, колкото и вестниците му.
- Изглежда, че господин Таунсенд има подкрепата на банкерите от „Дж. П. Гренвил“ - каза тя, - които са прехвърлили единайсет процента от своя дял в подкрепа на неговата оферта за „Стар“. Със собствените му акции това му дава повече от петнайсет процента.
Армстронг се усмихна студено.
- Като председател на „Стар“, с нетърпение очаквам да поздравя господин Таунсенд на следващото годишно събрание на акционерите - в позицията му на дребен акционер.
Седнал в новия си апартамент на трийсет и седмия етаж на Тръмп Тауър, Дик препрочиташе изявлението на Таунсенд. Подсмихна се, когато стигна до похвалните думи за фондацията „Съмърс“.
- Закъснял си - измърмори Армстронг. - Тези пет процента вече са мои.
Той незабавно инструктира брокерите си да купуват всяка акция на „Стар“, която се появи на борсата, на каквато и да е цена. Когато стана ясно, че Таунсенд е дал същото нареждане, цените на акциите рязко скочиха. Някои финансисти отбелязаха, че поради „силна лична омраза“, двамата плащали много над реалната им стойност.
Придружавани от армии адвокати и счетоводители, през следващия месец Армстронг и Таунсенд обикаляха Америка със самолети, влакове и автомобили и се опитваха да убедят банки, тръстове и дори богати вдовици да ги подкрепят в битката за овладяване на „Стар“.
Председателят на борда на вестника Корнилиъс Дж. Адамс IV заяви, че ще предаде властта на онзи, който контролира 51 % от акциите. До годишното събрание на акционерите оставаха само две седмици, ала финансовите редактори продължаваха да са на различни становища за това кой е най-големият акционер в компанията. Таунсенд твърдеше, че вече притежавал 46 % от акциите, Армстронг - 41 %. Финансистите заключиха, че ще победи онзи от двамата, който успее да купи десетте процента, собственост на корпорацията „Ейпълбаум“.
Вик Ейпълбаум бе решен да използва своите петнайсет минути слава и обяви, че преди да вземел окончателно решение, възнамерявал да се срещне с двамата кандидати.
Адвокатите на конкурентите се срещнаха на неутрална територия и се договориха Армстронг пръв да посети Ейпълбаум. Том Спенсър увери клиента си, че това била тактическа грешка. Таунсенд се съгласи, докато Армстронг не излезе от срещата, стиснал в ръце сертификатите за акциите, доказващи, че притежава десетте процента на Ейпълбаум.
- Как е успял? - не можеше да повярва на очите си Кийт.
Том не отговори, докато на следващата сутрин не прочете първото издание на „Ню Йорк Таймс“. На първа страница медийният кореспондент на вестника информираше читателите, че Армстронг не си губил времето да обяснява на господин Ейпълбаум как ще управлява „Стар“. Той му разказал на идиш, че изгубил цялото си семейство в Холокоста и завършил срещата с думите, че най-великият миг в живота му бил, когато израелският министър-председател го назначил за специален пратеник в СССР със задачата да помага на руските евреи, желаещи да емигрират в Израел. Ейпълбаум се разплакал, предал му акциите си и отказал да приеме Таунсенд.
Армстронг съобщи, че вече контролирал 51 % от компанията и следователно е новият собственик на „Ню Йорк Стар“. „Уолстрийт Джърнъл“ се съгласи с него и нарече годишното събрание на акционерите на вестника „обикновена миропомазваща церемония“. Но в послеписа на статията се посочваше, че Кийт Таунсенд не бивало да се отчайва, защото заради невероятния скок на акциите щял да спечели повече от 20 милиона долара.