В страницата си за изкуство „Ню Йорк Таймс“ напомни на своите читатели, че в четвъртък вечер фондация „Съмърс“ открива авангардна изложба. След твърденията на медийните магнати, че подкрепяли Лойд Съмърс и усилията на фондацията, пишеше в материала, щяло да е интересно да се види кой от двамата ще присъства на откриването.
Том Спенсър посъветва Таунсенд да се отбие за няколко минути, тъй като Армстронг със сигурност щял да е там, а човек никога не знаел какво може да изскочи в такива случаи.
Само минути след пристигането си Кийт съжали за решението си да посети изложбата. Той обиколи веднъж залата, разгледа картините и заключи, че всички без изключение са „претенциозен боклук“, както би се изразила Кейт. Реши да си тръгне колкото може по-скоро. Вече успешно си бе пробил път до вратата, когато Съмърс почука по микрофона и помоли за тишина. Таунсенд си погледна часовника. Когато вдигна глава, видя Армстронг - стоеше до Съмърс, държеше каталог и усмихнато наблюдаваше събралите се гости.
Директорът започна с това колко съжалявал, че майка му не можела да е с тях заради продължително заболяване и произнесе безкрайна тирада, възхваляваща достойнствата на художниците, чиито творби е избрал. Двайсет минути по-късно заяви колко се радвал, че новият председател на борда на „Ню Йорк Стар“ успял да намери време, за да присъства на „едно от нашите скромни събирания“.
Последваха аплодисменти и Армстронг отново се усмихна. Таунсенд реши, че Съмърс е приключил речта си, и понечи да си тръгне, но директорът прибави:
- За съжаление, това е последната изложба тук. Както знаете, договорът ни за наем изтича в края на декември. -Из залата се разнесоха въздишки, ала Съмърс вдигна ръце.
- Не се бойте, приятели. Мисля, че след дълго търсене успях да открия подходящо място за нашата фондация. Надявам се, че всички ще се срещнем там на следващата ни изложба.
- Макар че само един-двама от нас знаят защо е избрано онова място - тихо промърмори някакъв глас зад Таунсенд. Той се обърна и видя стройна жена на около трийсет и пет години с къса кестенява коса, бяла блуза и пъстра пола. Табелката на блузата й показваше, че е госпожа Анджела Хъмфрис, заместник-директор.
- И наистина ще поставим чудесно начало - продължи Съмърс, - ако първата изложба в новата ни сграда бъде открита от следващия председател на „Стар“, който толкова щедро подкрепя нашата фондация.
Армстронг се усмихна доволно и кимна.
- Не и ако има дори само капка здрав разум - каза жената зад Таунсенд. Той отстъпи назад и застана до госпожа Анджела Хъмфрис, която отпиваше от чаша испанско шампанско.
- Благодаря ви, скъпи приятели - каза Съмърс. - А сега, моля ви, насладете се на изложбата. - Последваха нови аплодисменти, след които Армстронг топло се ръкува с директора. Съмърс тръгна сред гостите, като запознаваше председателя на „Стар“ с онези, които смяташе за важни.
Таунсенд се обърна към Анджела Хъмфрис, която тъкмо допиваше шампанското си, грабна нова бутилка от масата зад тях и напълни чашата й.
- Благодаря - каза тя. - Както виждате, аз съм Анджела Хъмфрис. А вие?
- Аз не съм тукашен. - Кийт се поколеба. - Командировка съм.
Анджела отпи от шампанското.
- С какво се занимавате?
- С транспортен бизнес. Главно самолети и превоз. Макар че имам и две мини.
- Нямаше да е зле, ако повечето от тези картини можеха да се скрият под земята.
- Напълно съм съгласен с вас.
- Тогава какво ви накара да дойдете тук?
- Не познавам никого в Ню Йорк и прочетох за изложбата в „Таймс“ - отвърна той.
- Какво изкуство харесвате? - попита Анджела.
На Таунсенд му се искаше да отговори: „Бойд, Нолън и Уилямс“, които покриваха стените на дома му в Дарлинг Пойнт, но вместо това каза: „Бонар и Вияр“, които от няколко години колекционираше Кейт.
- Виж, те наистина могат да рисуват - рече госпожа Хъмфрис. - В такъв случай се сещам за няколко изложби, които си струва да посетите.
- Чудесно е да знаеш къде да търсиш, но когато си чужденец и си сам...
Тя повдигна вежди.
- Женен ли сте?
- Не - излъга Таунсенд с надеждата, че Анджела ще му повярва. - А вие?
- Разведена съм. Бях омъжена за художник, който искрено смяташе, че по талант отстъпва единствено на Белини.
- А в действителност?
- Отхвърлиха го дори за тази изложба. Това говори достатъчно за способностите му.
Кийт се засмя. Гостите постепенно се насочиха към изходите. Армстронг и Съмърс бяха само на няколко крачки от тях. Докато Таунсенд наливаше нова чаша шампанско на Анджела, Армстронг внезапно се озова лице в лице с него. Двамата се спогледаха, после Армстронг хвана Съмърс за лакътя и бързо го отведе към средата на залата.