- Забелязахте ли, че не пожела да ме представи на новия председател? - мрачно попита Анджела.
Кийт не си направи труда да й обясни, че по-вероятно председателят не е искал той да се запознае с директора.
- Беше ми много приятно, господин...
- Заета ли сте тази вечер?
Тя се поколеба за миг.
- Не. Нямам никакви планове, но утре сутрин трябва да ставам рано.
- Аз също - отвърна Таунсенд. - Защо не идем някъде да хапнем набързо?
- Добре. Само да си взема палтото.
Докато тя се отдалечаваше към гардероба, Кийт се огледа. Неотлъчно придружаван от Съмърс, Армстронг беше заобиколен от тълпа почитатели. Таунсенд нямаше нужда да се приближава, за да разбере, че им разказва вълнуващите си планове за бъдещето на фондацията.
Анджела се върна, облечена в тежко зимно палто, което стигаше почти до земята.
- Къде бихте искали да идем? - попита Кийт, докато се изкачваха по широкото стълбище.
- По това време в четвъртък вечер вече са резервирани всички добри ресторанти - отвърна тя. - Къде сте отседнали?
- В „Карлайл“.
- Никога не съм била в техния ресторант. Може да се окаже приятен.
На улицата ги посрещна ледена нюйоркска виелица и Кийт трябваше да я задържи, за да не залитне.
Шофьорът на очакващото го БМВ с изненада видя, че господин Таунсенд спира такси. Още повече го удиви жената с него. Честно казано, не смяташе, че е негов тип. Той запали двигателя и последва таксито към „Карлайл“, после ги видя да слизат на Мадисън и да изчезват през въртящата се врата на хотела.
Таунсенд отведе Анджела в ресторанта на първия етаж с надеждата, че метрдотелът няма да си спомни името му.
- Добър вечер, господине - поздрави го той. - Имате ли запазена маса?
- Не - отвърна Кийт, - но съм гост на хотела.
Метрдотелът свъси вежди.
- Съжалявам, господине, но няма да мога да ви настаня поне още трийсет минути. Разбира се, ако желаете, бихте могли да вечеряте в стаята си.
- Не, ще изчакаме на бара - каза Таунсенд.
- Утре сутрин наистина имам среща - напомни му Анджела. - И не мога да си позволя да закъснея.
- Да потърсим ли друг ресторант?
- С удоволствие ще вечерям в стаята ти, но до единайсет трябва да си тръгна.
- Чудесно - рече той и се обърна към метрдотела. - Ще вечеряме в моята стая.
Метрдотелът се поклони.
- Веднага ще пратя някого. Кой е номерът на стаята ви, господине?
- Седемстотин и дванайсет - отвърна Кийт. Докато вървяха по коридора, минаха покрай стая, в която някой се бе пуснал музика на Боби Шулц.
- Виж, той наистина има талант - отбеляза Анджела. Таунсенд кимна. Двамата влязоха в асансьора заедно с група туристи и той натисна бутона за седмия етаж. На излизане тя нервно му се усмихна. На Кийт му се прииска да й каже, че всъщност не го интересува тялото й.
Той отключи вратата с електронната си карта и я покани вътре. Бутилката шампанско, подарък от хотела, която не си бе направил труда да отвори, все още стоеше на масата. Анджела си съблече палтото и го остави върху най-близкия стол, докато Таунсенд сваляше златния станиол от гърлото на бутилката и я отпушваше, за да напълни две чаши.
- Не трябва да пия много - каза тя. - Вече обърнах достатъчно шампанско в галерията. - Кийт вдигна чашата си. В същия момент на вратата се почука и влезе сервитьор, който им поднесе менюто.
- За мен писия и зелена салата - каза Анджела.
- Със или без кости, госпожо? - попита сервитьорът.
- Без, моля.
- Нека са две - рече Таунсенд, после пренебрегна любимото си австралийско шардоне и дълго избира две бутилки френско вино.
Когато се настаниха, Анджела заговори за изложби на други художници. Ентусиазмът и познанията й едва не накараха Кийт да забрави защо я е поканил на вечеря. Докато чакаха ястията, той бавно насочи темата към работата й в галерията. Съгласи се с нейната преценка за изложбата и я попита защо като заместник-директор не е направила нещо по въпроса.
- Въпреки поста си аз нямам почти никаква роля -въздъхна тя, докато Таунсенд пълнеше празната й чаша.
- Значи Съмърс взима всички решения, така ли?
- Естествено. Аз не бих пръскала парите на фондацията за такъв псевдоинтелектуален боклук. Има толкова много истински таланти, просто някой трябва да си направи труда да ги потърси.
- Изложбата беше добре подредена - продължи настъплението си той.
- Добре подредена ли? - скептично повтори Анджела.
- Аз не говоря за подредбата - нито за осветлението или рамките. Говоря за картините.