На вратата се почука. Таунсенд се изправи и се отдръпна, за да пропусне сервитьора, който буташе натоварена количка. Младежът нареди прибори за двама и обясни, че рибата била в затоплящото отделение най-отдолу. Кийт подписа сметката и му даде десет долара бакшиш.
- Да се върна ли по-късно, за да разчистя, господине? - любезно попита сервитьорът. Отговориха му с леко, но категорично поклащане на глава.
Когато Кийт седна срещу Анджела, тя вече ровичкаше салатата си. Той отпуши шардонето и напълни чашите.
- Значи смяташ, че Съмърс е дал повече от необходимото за изложбата, така ли? - върна се на темата Кийт.
- Повече от необходимото ли? - докато опитваше виното, повтори тя. - Той ежегодно прахосва над един милион долара от парите на фондацията. И резултатът са само няколко партита, единствената цел на които е да подхранват егото му.
- Как успява да харчи по един милион годишно? -разсеяно попита Таунсенд.
- Ами, да вземем тазвечерната изложба. До този момент тя струва на фондацията двеста и петдесет хиляди долара. После идват неговите разходи, които далеч не са скромни.
- И как се отчита? - Той отново напълни чашата й. Надяваше се Анджела да не забележи, че едва докосва своята.
- Просто никой не му държи сметка. Фондацията се контролира от майка му, която се разпорежда с финансите - поне до годишното събрание на акционерите.
- Госпожа Съмърс ли? - подметна Кийт.
- Самата тя.
- Тогава защо не направи нещо?
- Защото от две години бедната жена е прикована на легло и единственият, който я посещава - трябва да прибавя, ежедневно - е нейният верен син.
- Имам чувството, че веднага щом Армстронг поеме управлението, това ще се промени.
- Какво искаш да кажеш? Познаваш ли го?
- Не - бързо се опита да поправи грешката си Таунсенд. - Но от всичко, което съм чел за него, разбирам, че не обича много навлеците.
- Надявам се да си прав - отвърна Анджела и сама си наля нова чаша вино, - защото това ще ми даде шанс да му покажа какво бих могла да направя за фондацията.
- Навярно тази вечер Съмърс тъкмо затова не изпусна Армстронг от поглед.
- Както забеляза, той дори не ме запозна с него. Лойд няма да се откаже от начина си на живот без борба, това е сигурно. И ако успее да накара Армстронг да подпише договора за наем на новата сграда преди събранието на акционерите, няма да има причини да го прави. Това вино наистина е великолепно - каза тя и остави празната си чаша. Кийт отново я напълни и отпуши втората бутилка.
- Да ме напиеш ли се опитващ? - засмя се Анджела.
- Дори не съм си го и помислял - отвърна Таунсенд, изправи се, извади двете чинии от затоплящото отделение на количката и ги постави на масата. - Какво ще кажеш за пренасянето?
- За пренасянето ли? - попита тя, докато си сипваше холандски сос.
- В новата галерия - поясни Кийт. - Като че ли Лойд е открил подходяща сграда.
- Подходяща! - възкликна Анджела. - За три милиона няма начин да не е подходяща. Но подходяща за кого? -Тя взе ножа и вилицата си.
- Както самият Съмърс обясни, не сте имали друг избор.
- Не, по-точно е да се каже, че той не остави друг избор на борда.
- Но договорът за наем на сегашната сграда наистина изтича, нали?
- Той обаче не спомена в речта си, че собственикът е готов да го поднови за още десет години, без да увеличи наема - отвърна Анджела и вдигна чашата си. - Наистина не трябва да пия повече, но след онзи боклук в галерията това е същински елексир.
- Тогава защо Съмърс не го е направил? - попита Таунсенд.
- Какво да направи?
- Да поднови договора.
- Защото намери друга сграда, в която случайно има мезонет. - Тя остави шардонето си и отново се съсредоточи върху рибата.
- Съвсем естествено е да живее там - възрази Кийт. -Все пак е директор.
- Вярно е, но това не му дава право да има отделен договор за наем на апартамента, така че когато реши да се пенсионира, да не могат да се избавят от него, без да му изплатят огромно обезщетение. Всичко е уредил. - Анджела започваше да заваля думите.
- Откъде знаеш тези неща?
- Двамата имахме общ любовник - тъжно отвърна тя.
Таунсенд побърза да напълни чашата й.
- И къде е тази сграда?
- Защо толкова те интересува новата сграда? - Анджела изглежда, за пръв път заподозря нещо.
- За да те потърся при следващото си идване в Ню Йорк - светкавично отвърна Кийт.
Тя остави ножа и вилицата си в чинията, побутна стола си назад и попита:
- Имаш ли бренди? Съвсем, малко, колкото да се сгрея преди пак да изляза в оная виелица навън.