- Естествено. - Таунсенд отиде до хладилника, извади четири шишенца различни марки бренди и ги изля в голяма чаша.
- Ти няма ли да пийнеш с мен?
- Не, благодаря. Още не съм допил виното си - отвърна той и вдигна чашата си, която бе почти недокосната. -Пък и аз няма да излизам на виелицата. Кажи ми, как стана заместник-директор?
- След като за четири години напуснаха петима заместници, струва ми се, че аз трябва да съм била единствената кандидатка за мястото.
- Изненадан съм, че изобщо си е направил труда да назначи заместник-директор.
- Няма начин. - Анджела отпи от брендито си. - Задължава го уставът на фондацията.
- Но за да получиш този пост, трябва да имаш отлична квалификация - бързо промени темата Таунсенд.
- Завърших история в Йейл и защитих докторат върху Ренесанса във Венеция.
- След Караваджо, Луини и Микаланджело тук едва ли се чувстваш много добре.
- Не бих имала нищо против, но вече две години съм заместник-директор, а Съмърс не ми е позволил да организирам нито една изложба. Ако ми беше дал възможност, щях да го направя на една десета от стойността на сегашната и фондацията щеше да се гордее с нея. - Тя отново отпи от брендито.
- Изненадан съм, че отдавна не си напуснала - рече Таунсенд.
- Скоро и това ще стане. Ако не успея да убедя Армстронг да промени политиката на галерията, ще подам оставка. Но тъй като очевидно Лойд го води на каишка, съмнявам се, че ще остана до следващата изложба. - Анджела вдигна чашата си. - Не съм споделяла всичко това дори с майка ми - призна тя. - Но понякога е по-лесно да поговориш с непознат. Ти не се занимаваш с изкуство, нали?
- Не, както казах, аз съм в транспортния и минния бизнес.
- И какво всъщност правиш? Шофираш или копаеш? -Анджела пресуши брендито си. - Искам да кажа...
- Да?
- Ами... какво превозваш и докъде? - Тя надигна чашата си, замълча, после бавно се свлече от стола си на килима и измърмори нещо за изкопаемите горива в ренесансовия Рим. След секунди вече спеше свита на кълбо и мъркаше като доволно коте. Таунсенд внимателно я вдигна и я пренесе в спалнята. Сложи я на леглото и я зави. Трябваше да й се възхити, че е издържала толкова дълго. Съмняваше се дали тежи повече от петдесет килограма.
Върна се в дневната, тихо затвори вратата след себе си и потърси устава на „Ню Йорк Стар“. Откри тънкото червено книжле най-отдолу в куфарчето си, седна на дивана и бавно започна да го чете. Заспа на четирийсет и седма страница.
Армстронг не успя да измисли оправдание, за да откаже предложението на Съмърс след изложбата да вечерят заедно. Но с облекчение видя, че адвокатът му още не си е тръгнал.
- Ще дойдеш ли с нас, Ръсел? - извика му Дик. Думите прозвучаха по-скоро като заповед, отколкото като покана.
Армстронг вече беше споделил с него мнението си за изложбата, мнение, което едва успяваше да скрие от Съмърс. След като директорът му съобщи, че е намерил подходяща сграда за фондацията, той избягваше срещата с него. Но Ръсел го предупреди, че Съмърс става нетърпелив и дори започва да заплашва: „Не забравяйте, че все още имам алтернатива“.
Трябваше да признае, че избраният от директора ресторант е изключителен, но през последния месец вече бе свикнал с неговия екстравагантен вкус. След като отнесоха основното ястие, Съмърс повтори колко важно било незабавно да подпишат договора за наем на новата сграда - в противен случай фондацията щяла да остане на улицата.
- Още при първата ни среща ясно ви заявих, Дик, че ще ви прехвърля акциите на тръста при условие, че купите нова галерия.
- Все още възнамерявам да го направя - твърдо отвърна Армстронг.
- При това преди събранието на акционерите. - Двамата се спогледаха. - Предлагам веднага да подготвите договора, за да е готов за подпис в понеделник. - Съмърс вдигна чашата си с бренди и я пресуши. - Защото ако не го направите, зная кой друг с радост ще ви замести.
- Не, не, незабавно ще наредя да го подготвят - каза Армстронг.
- Чудесно. В такъв случай утре сутрин ще ви покажа сградата.
- Утре сутрин ли? Добре.
- Тогава да се уговорим за девет часа, става ли? - попита Съмърс, докато му поднасяха кафе без кофеин.
Армстронг изгълта своето.
- Добре - съгласи се той и поиска сметката. После се изправи. Директорът на фондацията и Ръсел мълчаливо го последваха до очакващата го лимузина.
- До утре сутрин - каза Съмърс, докато Дик се качваше на задната седалка.
- Непременно - без да го поглежда, измърмори Армстронг.
По пътя до „Пиер“ каза на Кричли, че го интересували три въпроса. Адвокатът извади от вътрешния си джоб малък бележник.