- Първо, кой контролира фондацията? Второ, каква част от печалбите на „Стар“ ежегодно изяжда тя? И трето, нещо задължава ли ме да дам три милиона за онази нова сграда, за която той постоянно повтаря?
Ръсел си записа всичко.
- И отговорите ми трябват до утре сутрин.
Лимузината остави Армстронг пред хотела. Той пожела лека нощ на адвоката, после слезе и се разходи. Купи си новия брой на „Ню Йорк Стар“ от ъгъла на Шейсет и първа улица и „Мадисън“ и се усмихна, когато видя на първа страница голяма своя снимка с надпис „Председателя“. Не му хареса, че фотографията на Таунсенд е на същата страница - макар да бе значително по-малка. Нейният надпис гласеше: „Печалба от 20 милиона долара?“
Армстронг се върна в хотела и когато влезе в асансьора, каза на пиколото:
- На кой му пука за двайсет милиона, когато можеш да притежаваш „Стар“?
- Моля, господине? - озадачено попита служителят.
- Ти какво предпочиташ - попита Армстронг. - „Ню Йорк Стар“ или двайсет милиона долара?
Пиколото погледна едрия мъж, който изглеждаше съвсем трезвен.
- Двайсет милиона долара, господине.
На следващата сутрин Таунсенд се събуди със скована шия. Седна на дивана и се протегна. После забеляза на пода устава на „Ню Йорк Стар“. И си спомни всичко.
Предпазливо надникна в спалнята. Анджела все още спеше. Кийт тихо затвори вратата, върна се в дневната и позвъни на румсървиз. Поръча закуска и пет вестника и помоли да разчистят остатъците от вечерята.
Когато вратата на спалнята се отвори за втори път тази сутрин, Анджела боязливо излезе и завари Таунсенд да чете „Уолстрийт Джърнъл“ и да пие кафе. Зададе му същия въпрос като в галерията:
- Кой сте вие?
И получи същия отговор.
- Да ти поръчам ли нещо за закуска? - попита той.
- Не, благодаря. Но би могъл да ми налееш малко кафе. Веднага се връщам. - Тя отново изчезна в спалнята и се върна след двайсет минути. Когато седна срещу него, изглеждаше малко нервна. Кийт й наля кафе и жената мълчаливо отпи няколко големи глътки.
- Направих ли нещо глупаво снощи? - накрая попита Анджела.
- Не - усмихна й се Таунсенд.
- Просто никога не съм...
- Няма за какво да се безпокоиш - увери я той. - Ти заспа и аз те отнесох на леглото. - Кийт замълча за миг. -Напълно облечена.
- Много ме облекчаваш. - Тя си погледна часовника. -Мили Боже, наистина ли е толкова късно?
- Само осем и двайсет - отвърна Таунсенд.
- Трябва веднага да взема такси. В девет имам среща в Сохо с новия председател и искам да му направя добро впечатление. Ако откаже да плати за новата сграда, това може да е единственият ми шанс.
- Няма нужда да взимаш такси - каза Кийт. - Моят шофьор ще те откара където пожелаеш. Бялото БМВ, паркирано точно пред хотела.
- Благодаря - каза тя. - Много любезно от твоя страна.
Анджела бързо допи кафето си.
- Вечерята снощи беше прекрасна и ти беше много внимателен с мен. - Тя се изправи. - Но ако искам да стигна преди господин Армстронг, наистина трябва да тръгвам.
- Разбира се. - Таунсенд стана и й помогна да си облече палтото.
Когато стигнаха до вратата, Анджела отново се обърна към него.
- Щом не съм направила нищо глупаво, дали не съм казала нещо, за което да съжалявам?
- Не, едва ли. Говори само за работата си във фондацията - каза той и отвори вратата.
- Много любезно от твоя страна, че си ме изслушал. Надявам се пак да се срещнем.
- Имам такова предчувствие.
Тя пристъпи към него и го целуна по бузата.
- Между другото, ти не ми каза името си.
- Кийт Таунсенд.
- О, мамка му! - изруга Анджела.
Когато Армстронг пристигна на Бродуей 147, на стълбището го очакваха Лойд Съмърс и слаба, интелигентна наглед жена с много уморен или просто отегчен вид.
- Добро утро, господин Армстронг - поздрави го Съмърс, когато Дик слезе от автомобила.
- Добро утро - отвърна той и се насили да се усмихне, докато се ръкуваше с директора.
- Това е Анджела Хъмфрис, моята заместничка - поясни той. - Може би сте се запознали с нея на снощното откриване.
Армстронг си спомняше лицето й, но смяташе, че не се е запознавал с нея. Той отсечено кимна.
- Анджела е специалистка по Ренесанса - каза Съмърс, като отвори вратата.
- Много интересно - без да се опитва да изглежда заинтригуван, отвърна Армстронг.
- Нека първо ви разведа - рече директорът, докато влизаха в просторна празна стая на първия етаж. Дик бръкна в джоба си и натисна бутона на касетофона си.
- Толкова много прекрасни стени за картините - ентусиазирано заяви Съмърс.
Армстронг се престори на очарован от сградата, която нямаше абсолютно никакво намерение да купува. Ала знаеше, че не може да го признае, докато в понеделник не го изберат за председател на борда на „Стар“, а това нямаше да е възможно без петте процента на Съмърс. Докато обикаляха стаите, той успяваше да отговаря на темпераментния му монолог с: „Прекрасно“, „Идеално“, „Съвършено“, „Съгласен съм“ и дори „Колко умно от ваша страна“.