- Ще ви свържа с отдел „Офиси“, господине - отвърна телефонистката. Последва прещракване.
- Какво обичате? - попита друг глас. Кийт повтори въпроса си и го прехвърлиха на трети служител.
- Бродуей сто четирийсет и седем ли? А, да, боя се, че вече имаме потенциален купувач за тази сграда, господине. Наредиха ни да подготвим договор, който трябва да се подпише в понеделник. Но имаме и други офиси в същия район.
Таунсенд прекъсна, без да каже нищо повече. Само в Ню Йорк никой нямаше да се изненада от такива лоши обноски. И незабавно набра втория номер. Докато чакаше да го свържат, забеляза, че пред сградата спира такси. От него изскочи висок, елегантно облечен мъж на средна възраст и се приближи до лимузината. Непознатият размени няколко думи с шофьора и се качи на задната седалка. В същия момент в слушалката се разнесе глас.
- Ако се интересувате от номер сто четирийсет и седем, ще трябва да действате бързо - съобщи му агентът. - Защото ми е известно, че другата фирма, която се занимава с имота, вече почти е сключила сделка. Всъщност в момента клиентите разглеждат сградата, така че преди десет дори не мога да ви я покажа.
- Десет часът напълно ме устройва - каза Таунсенд. -Ще ви чакам отпред.
Наложи се да чака само няколко минути преди Армстронг, Съмърс и Анджела да излязат. След кратка размяна на реплики и ръкуване съперникът му се качи в лимузината и изглежда, изобщо не се изненада, че вътре го чака човек. Съмърс енергично помаха с ръка, докато автомобилът се скри от поглед. Анджела стоеше на крачка зад него и гледаше с отегчен вид. Докато лимузината минаваше покрай него, Таунсенд се приведе и когато отново повдигна глава, Съмърс вече спираше такси. Двамата с Анджела се качиха вътре и потеглиха в противоположната посока.
Когато таксито им зави зад ъгъла, Кийт слезе от колата и пресече улицата, за да разгледа сградата отвън. После продължи по тротоара и откри, че съвсем наблизо се продава подобен имот, чийто номер също записа на банкнотата. После се върна в автомобила.
След още един телефонен разговор установи, че цената на номер 171 е 2.5 милиона долара. Съмърс не само получаваше апартамент, но, изглежда, печелеше и солидна сума.
Шофьорът почука по междинния прозорец и посочи към номер 147. Таунсенд погледна натам и видя, че по стълбището се изкачва млад мъж. Той затвори телефона и се запъти към него.
След като внимателно разгледа петте етажа, Кийт трябваше да се съгласи с Анджела, че за 3 милиона сградата е чудесна - но само за един-единствен човек. И докато излизаха, попита агента:
- Колко процента комисиона взимате за този имот?
- Десет.
- С обичайния едномесечен срок за изплащане на цялата сума, нали?
- Да, господине - потвърди агентът.
- Добре. В такъв случай веднага можете да подготвите договора - каза той и подаде на младежа визитката си. - Пратете ми го в „Карлайл“.
- Да, господине - повтори агентът. - Ще се погрижа до следобед да го получите.
Накрая Таунсенд извади от портфейла си стодоларова банкнота и я вдигна така, че младежът да я види.
- Искам вашият колега, който се опитва да продаде сградата, да знае, че в понеделник сутринта ще внеса комисионата.
Агентът прибра парите и кимна.
Кийт се върна в хотелската си стая и веднага се обади на Том и го попита:
- Имаш ли някакви планове за уикенда?
- Голф и малко занимания в градината - отвърна Спенсър. - Освен това най-малкият ми син има бейзболен мач и се надявах да го гледам. Но като съдя по начина, по който ми задаваш въпроса, Кийт, имам чувството, че дори няма да хвана обратния влак за Гринидж.
- Прав си Том. Ако искам да съм следващият собственик на „Ню Йорк Стар“, до понеделник сутринта имаме да свършим много-работа.
- С какво да започна?
- С договор за наем, който трябва да провериш, преди да го подпиша. После искам да сключиш сделка с единствения човек, който е в състояние да направи възможно всичко това. - Накрая Таунсенд затвори и се втренчи в червеното книжле, което беше чел предишната вечер. Няколко секунди по-късно го взе и го разтвори на четирийсет и седма страница.
За пръв път през живота си изпитваше благодарност за оксфордското си образование.
33. НЮ ЙОРК ТАЙМС
11 октомври 1986
Звездни войни
Армстронг подписа договора, после подаде писалката на Ръсел, който постави името си като свидетел.
Откакто сутринта бе пристигнал в Тръмп Тауър, Лойд Съмърс не беше престанал да се усмихва и едва не скочи от стола си, когато Кричли удостовери законността на договора за наем на сградата на Бродуей 147. Директорът се ръкува с Армстронг.