Докато минаваха покрай сградата на „Дженеръл Мотърс“. Дик за пореден път попи потта от челото си. Ръсел продължаваше да зяпа през прозореца.
- Какво може да се обърка? - за десети път попита Армстронг.
- Нищо - отвърна Кричли и потупа кожената чанта на коленете си. - Тук имам петдесет и един процента от акциите и ни е известно, че Таунсенд разполага само с четирийсет и шест. Просто се успокой.
На стълбището пред „Плаза“ ги очакваха още оператори, фотографи и журналисти. Ръсел хвърли поглед към клиента си, който въпреки неговите възражения, изглежда, се радваше на оказваното му внимание. Докато Армстронг излизаше от автомобила, управителят на „Плаза“ пристъпи напред, за да го посрещне, сякаш е държавен глава. Той въведе двамата мъже в хотела и ги придружи до зала „Линкълн“. Дик не видя Кийт Таунсенд и старшия партньор на друга прочута юридическа кантора, които слизаха от асансьора.
Таунсенд бе пристигнал в „Плаза“ един час по-рано. Незабелязан от управителя, той надникна в залата, в която щеше да се проведе събранието, после отиде в президентския апартамент, където Том беше събрал група безработни актьори. Кийт доуточни ролята, която се очакваше да изпълнят, и им обясни защо се налага да подпишат толкова много формуляри. След четирийсет минути се върна във фоайето.
Таунсенд и Том Спенсър бавно последваха Армстронг към зала „Линкълн“. Спокойно можеха да ги вземат за двама от неговите сътрудници.
- Ами ако тя се отметне? - попита Кийт.
- Тогава огромен брой хора ще са изгубили много време и пари - отвърна адвокатът.
Таунсенд се изненада колко е пълна залата. Бе решил, че петстотинте стола, които сутринта видя да нареждат служителите, ще се окажат повече от необходимото. Ала грешеше - в дъното вече имаше правостоящи. Запазените за акционерите двайсет реда пред трибуната бяха оградени с червено въже. Пресата, служителите на вестника и зяпачите трябваше да се задоволят с останалото пространство.
Осветявани от фотографски светкавици, Кийт и Спенсър бавно закрачиха по централната пътека. Накрая стигнаха до червеното въже, където ги помолиха да представят доказателство, че са акционери на компанията. Енергична жена прокара показалец по дълъг списък с имена, отбеляза техните, усмихна им се и откачи въжето.
Първото, което направи впечатление на Таунсенд, беше фактът, че повечето от представителите на медиите са насочили вниманието си към Армстронг и неговия антураж, заемащ повечето места от първите два реда. Том го докосна по лакътя.
- Ето ги. Някъде на десетия ред, крайните столове вляво. - Кийт погледна натам и високо въздъхна, когато забеляза Лойд Съмърс и неговата заместничка.
Спенсър го поведе към другата страна на залата и седнаха на две свободни места. Докато Кийт нервно се оглеждаше, адвокатът кимна на един човек, който вървеше по централната пътека. Андрю Фрейзър, старшият партньор в юридическата кантора на Том, се настани на един стол два реда зад Армстронг.
Таунсенд насочи вниманието си към трибуната. Видя някои от директорите на „Стар“, с които се беше запознал през последния месец. Бе им обещал да останат в борда, ако го изберат за председател. Нито един не му повярва.
Часовникът на стената зад тях показваше дванайсет без пет. Кийт хвърли поглед през рамо. Залата беше толкова претъпкана, че нямаше къде игла да падне. Той го прошепна на Том, който също се обърна свъси вежди и каза:
- Ако се наложи, когато започнат да влизат, лично ще реша проблема.
Таунсенд отново се обърна към трибуната. Членовете на борда заеха местата си зад дългата маса. Последен седна председателят Корнилиъс Дж. Адамс IV, както напомняше на по-зле информираните красиво отпечатаната табелка. Камерите се прицелиха в трибуната. Глъчката, която изпълваше залата, постепенно стихна. Когато часовникът удари дванайсет, председателят няколко пъти удари с чукчето си и привлече вниманието на присъстващите.
- Добър ден, госпожи и господа - започна той. - Казвам се Корнилиъс Адамс и съм председател на борда на „Ню Йорк Стар“. - Адамс замълча за миг. - Е, поне още няколко минути. - Той хвърли поглед към Армстронг. Тих смях възнагради думите, които според Таунсенд бяха внимателно репетирани. - Обявявам за открито годишното събрание на най-големия вестник в Америка. - Това изявление се посрещна с ентусиазирани аплодисменти от предната част на залата и с мълчаливо равнодушие от онези зад червеното въже.
- Основната ни цел днес - продължи Адамс - е да изберем нов председател, човек, който ще поеме отговорността да въведе „Стар“ в новия век. Както всички знаете, господин Ричард Армстронг от „Армстронг Комюникейшънс“ направи оферта за вестника. В същия ден оферта се получи и от господин Кийт Таунсенд от „Глобал Корпорейшън“; Първата ми задача е да изпълня процедурата по предаването на властта. И така, адвокатите на двете страни ми представиха доказателства за дела от акциите на „Стар“, които притежават. Нашите ревизори ги провериха и установиха, че са редовни. Те показват - Адамс взе от масата един лист, - че господин Ричард Армстронг е собственик на петдесет и един процента от акциите на компанията, докато господин Кийт Таунсенд контролира над четирийсет и шест процента. Три процента от акционерите не са заявили предпочитанията си. Като главен акционер, господин Армстронг на практика контролира вестника и на мен не ми остава нищо друго, освен да му предам поста си - освен, както се казва в брачните церемонии, ако някой не е в състояние да изтъкне основателна причина да не го направя. - Той се усмихна на публиката като свещеник, застанал пред булката и младоженеца, и за миг замълча.