От третия ред незабавно се изправи жена.
- И двамата, които предлагат оферти за „Стар“, са чужденци - заяви тя. - Какви права имам аз ако не искам нито един от тях да е председател?
Секретарят на компанията беше предвидил този въпрос и Адамс имаше готов отговор.
- Никакви, госпожо - веднага отвърна председателят. - Иначе всяка група акционери ще е в състояние да сваля американските директори на британски и австралийски компании. - Личеше си, че е доволен, че се е справил учтиво и ефикасно.
Жената очевидно не бе на същото мнение, защото напусна залата, следвана от камера на Си Ен Ен и фотограф.
Последваха още три въпроса от същия характер. Ръсел беше предупредил Армстронг, че има такава вероятност. „Просто акционерите упражняват проклетите си права“ - бе пояснил той.
Таунсенд се въртеше нервно и тревожно поглеждаше към вратата. С всеки следващ път входът се задръстваше с все повече хора. Том виждаше колко е нервен клиентът му, затова стана и отиде да си поговори с главния разпоредител. Докато председателят отговори на всички въпроси от публиката, на някои дори по два пъти, Спенсър се върна при Кийт и каза:
- Не се тревожи, всичко е под контрол.
- Но кога Андрю...
- Търпение - прекъсна го адвокатът.
- Ако няма повече въпроси - продължи председателят, - ми остава само приятната задача да поканя господин Ричард... - Той щеше да довърши изречението, ако няколко реда зад Армстронг не се бе изправил Андрю Фрейзър, който даде знак, че иска думата.
Корнилиъс Дж. Адамс се намръщи, но кимна, когато видя кой иска да зададе въпрос.
- Господин председателю - започна Фрейзър. Из залата се разнесоха няколко изпъшквания.
- Да? - неспособен да скрие раздразнението си, рече Адамс.
Таунсенд отново погледна към входа и видя, че пред енергичната жена се трупат хора. Тя проверяваше имената им в дългия си списък и ги пропускаше вътре.
- Иска ми се да привлека вниманието ви - продължи колегата на Том - към член седем „Б“ от устава на компанията. - В залата се надигнаха шушукания. Малцина от двете страни на въжето бяха чели устава и определено никой нямаше представа за какво се отнася член 7Б. Председателят се наведе, та секретарят на компанията да прошепне в ухото му думите, които току-що бе открил на четирийсет и седма страница в рядко използваното червено книжле. Не бяха предвидили този въпрос и нямаха готов отговор.
По оживлението на първия ред Таунсенд можеше да се досети, че мъжът, когото беше видял да се качва в лимузината пред сградата на Бродуей 147, се опитва да обясни смисъла на член 7Б на своя клиент.
Андрю Фрейзър изчака суматохата да се успокои и се опита да продължи. Ала се наложи отново да прекъсне, за да позволи на постоянния поток от хора, които влизаха в залата, да заемат местата си зад червеното въже. Председателят намери за нужно няколко пъти да удари с чукчето си. Накрая се възцари тишина и той съобщи:
- Член седем „Б“ позволява на всеки акционер, присъстващ на годишното събрание - Адамс четеше направо от червеното книжле - да предлага кандидати за всеки пост в компанията. Този член ли имате предвид, господине?
- Да, господин председателю - твърдо заяви възрастният адвокат.
- Вие, разбира се, знаете, господине, че не можете да предложите нов кандидат за председател без трийсетдневно писмено предизвестие. Член седем „Б“, алинея „а“ -самодоволно каза Адамс.
- Това ми е известно, господине - отвърна Фрейзър. -Но аз нямам намерение да предлагам кандидат за председател.
В залата се надигна глъчка. Адамс трябваше да удари с чукчето, за да позволи на адвоката да продължи.