- Искам да предложа кандидат за поста директор на фондация „Съмърс“.
Таунсенд внимателно наблюдаваше Лойд Съмърс, който пребледня като мъртвец.
- Но ние вече имаме чудесен директор в лицето на господин Съмърс - възрази председателят. - Или просто желаете да гарантирате поста му? В такъв случай, уверявам ви, че господин Армстронг възнамерява...
- Не, господине. Предлагам господин Съмърс да бъде заменен с госпожа Анджела Хъмфрис, която в момента е заместник-директор.
Председателят попита нещо секретаря, а Том Спенсър се изправи и се огледа, за да провери дали всичките му хора са заели местата си. Таунсенд виждаше, че вече не са останали свободни столове. Неколцината закъснели трябваше да стоят до стените или пътеките между столовете.
След като секретарят го увери, че предложението е валидно, председателят попита:
- Някой ще подкрепи ли кандидатурата на госпожа Хъмфрис? - За негова изненада няколко души вдигнаха ръце. Той избра една жена на петия ред. - Бихте ли съобщили за протокола името си, моля?
- Госпожа Роскоу.
Секретарят на компанията прелисти червената книжка на друга страница и я подаде на Адамс.
- Длъжен съм да ви информирам, че сега ще се проведе гласуване, в което според член седем „Б“ имат право да участват всички присъстващи акционери. Както постановява уставът, ще ви бъдат раздадени бюлетини и можете да задраскате едно от квадратчетата, за да посочите дали сте за или против предложението господин Лойд Съмърс да бъде заменен с госпожа Анджела Хъмфрис като директор на фондация „Съмърс“. - Той замълча и вдигна поглед. - Смятам за редно да ви съобщя, че бордът възнамерява единодушно да гласува против предложението, тъй като според нас сегашният директор господин Съмърс съвестно изпълнява задълженията си и трябва да остане на този пост. - Съмърс нервно погледна към Адамс, ала, изглежда, се поуспокои, когато забеляза, че членовете на борда кимат в подкрепа на председателя си.
Когато раздадоха бюлетините, Армстронг зачеркна квадратчето с надпис „ПРОТИВ“. Таунсенд гласува „ЗА“ и пусна бюлетината в металната урна.
Докато гласуването продължаваше, хората започнаха да се изправят. Лойд Съмърс остана отпуснат на стола си и от време на време попиваше чело с червената си копринена кърпичка. Анджела нито веднъж не погледна към него.
Ръсел посъветва клиента си да запази хладнокръвие и да използва времето, за да прегледа благодарствената си реч. След предупреждението на борда адвокатът бе убеден, че предложението категорично ще бъде отхвърлено.
- Но не трябва ли да поговориш с госпожа Хъмфрис, просто в случай, че се приеме? - прошепна му Армстронг.
- Смятам, че при тези обстоятелства ще е изключително неразумно - отвърна Кричли, - особено от гледна точка на това кой седи до нея.
Дик погледна към залата и свъси вежди. Таунсенд не можеше да...
Докато някъде зад трибуната брояха, гласовете, Лойд Съмърс гневно попита нещо заместничката си. Тя само го погледна и мило му се усмихна.
- Госпожи и господа - отново се изправи Корнилиъс Адамс, - моля да заемете местата си, тъй като преброяването приключи. - Онези, които приказваха на пътеките, се върнаха на столовете си и зачакаха да бъде обявен резултатът от гласуването. Секретарят на компанията подаде на председателя сгънат лист.
- За предложението са гласували триста и седемнайсет души - тържествено съобщи Адамс.
Таунсенд дълбоко си пое дъх.
- Достатъчно ли е? - попита адвоката си той, като се опитваше да пресметне колко души седят пред червеното въже.
- Съвсем скоро ще разберем - спокойно отвърна Том.
- Срещу предложението са гласували двеста осемдесет и шест. Ето защо обявявам предложението за прието с мнозинство от трийсет и един гласа. - Той замълча за миг. -Госпожа Анджела Хъмфрис е новият директор на фондацията.
Из залата се разнесе ахване, последвано от викове. Като че ли всеки от публиката искаше да изкаже мнението си.
- Не очаквах разликата да е толкова малка - извика Таунсенд.
- Важното е, че спечели - отвърна Том.
- Не още - възрази Кийт, който не откъсваше поглед от Анджела.
Присъстващите се опитваха да видят къде е госпожа Хъмфрис, макар че мнозина от тях нямаха представа как изглежда. Един единствен човек седеше неподвижно на мястото си.
Председателят за пореден път се консултира със секретаря, който отново му прочете нещо от устава. Накрая Адамс кимна, обърна се към публиката и удари с чукчето си.
Като гледаше право надолу към Фрейзър, той изчака събралите се да утихнат.