- Имате ли друго предложение, господин Фрейзър? -Дори не се опита да скрие сарказма си.
- Не, господине, нямам. Но бих желал да зная кого ще подкрепи новоизбраният директор с петте процента от акциите на компанията, тъй като това ще окаже въздействие върху избора на следващ председател на борда.
Залата се разшумя и всички се заоглеждаха да видят новия директор. Фрейзър седна, но затова пък се изправи Анджела.
- Госпожо Хъмфрис - заяви председателят, - тъй като вече контролирате пет процента от акциите на компанията, длъжен съм да ви попитам кого ще подкрепите за председател.
Лойд Съмърс продължаваше да попива челото си, ала нямаше сили да погледне към Анджела. Самата тя запази забележително хладнокръвие и изчака, докато не се възцари пълна тишина.
- Господин председателю, навярно няма да се изненадате, че бих желала да подкрепя човека, който според мен ще е най-полезен за фондацията. - Тя замълча, когато Армстронг се изправи и й махна с ръка. Председателят като че ли се поуспокои.
- Фондацията дава своите пет процента в полза на... - Анджела отново замълча, очевидно наслаждавайки се на момента - ... господин Кийт Таунсенд.
Залата ахна. Адамс онемя, изпусна чукчето и зяпна Анджела с отворена уста. Секунда по-късно възвърна самообладанието си и започна да призовава за ред. Когато най-сетне реши, че ще го чуят, председателят попита:
- Госпожо Хъмфрис, съзнавате ли последствията от прехвърлянето на гласа на фондацията в последния момент?
- Напълно, господин председателю - твърдо отвърна тя.
Адвокатите на Армстронг вече се бяха изправили и протестираха. Председателят вдигна чукчето и удари с него. И щом глъчката утихна, заяви, че след като фондацията прехвърляла своите пет процента в полза на господин Таунсенд, той получавал 51 % срещу 46 % на господин Армстронг. Следователно, според член 11А, алинея „д“, не му оставал друг избор, освен да обяви господин Кийт Таунсенд за председател на борда на „Ню Йорк Стар“.
Докато Таунсенд крачеше към трибуната, двестате закъснели акционери се изправиха и заръкопляскаха. Армстронг изхвърча от залата и остави адвокатите си да продължават с възраженията си.
Кийт се ръкува с Корнилиъс Адамс и с всеки от членовете на борда, макар че нито един от тях не изглеждаше особено радостен да го види.
После зае мястото си пред трибуната и погледна надолу към шумната зала.
- Господин председателю, госпожи и господа - като почука по микрофона, каза той. - Първо искам да благодаря на вас, господин Адамс, и на борда на „Стар“, за вярната ви служба през миналите години. Желая на всички ви успех в онова, с което решите да се занимавате в бъдеще.
Том се радваше, че Таунсенд не може да види лицата на хората, които седяха зад него.
- Уверявам акционерите на този велик вестник, че ще направя всичко по силите си, за да продължа традициите на „Стар“. Имате думата ми, че никога няма да се намесвам в редакторските решения, освен за да напомня на всеки журналист думите на великия редактор на „Манчестър Гардиан“ С. П. Скот, които са пътеводна звезда на моя професионален живот: „Коментарът не е забранен, но фактите са свещени“.
Актьорите отново скочиха и заръкопляскаха. Когато шумът стихна, Таунсенд завърши речта си:
- Очаквам ви след една година. - И удари с чукчето и обяви годишното събрание на акционерите за закрито.
Няколко души от първия ред продължиха да протестират, но двеста други изпълниха нарежданията си. Те се изправиха и се насочиха към изхода, като разговаряха шумно. След минути в залата останаха само адвокатите на Армстронг.
- Написа ли нов договор за наем на старата сграда на фондацията? - попита Кийт Том, когато излязоха навън.
- Да, в офиса ми е. Трябва само да го подпишеш.
- И наемът ще остане същият, така ли?
- Да, през следващите десет години. Както ме увери госпожа Хъмфрис.
- А нейният договор?
- Също е за десет години, но с една трета от заплатата на Лойд Съмърс.
- Значи сега само трябва да реша дали да го подпиша.
- Но нали вече си се разбрал с нея! - удиви се Спенсър.
Кийт само му се усмихна.
- Мой ред е да те питам нещо - рече той, когато се настаниха на задната седалка на колата.
- Казвай.
- След като вече всичко свърши, бих искал да зная кога ти хрумна да победиш Армстронг с този майсторски ход.
- Преди четирийсетина години.
- Не те разбирам - озадачи се адвокатът.
- Не би и могъл, другарю Том - ти не беше член на Оксфордския университетски лейбъристки клуб, когато не ме избраха за председател само защото никога не бях чел устава.