34. СЪН
12 юни 1987
Маги трета: Торите бият със сто и десет места
Когато Армстронг напусна зала „Линкълн“, за да не бъде подложен на унижението да слуша благодарствената реч на Таунсенд, малцина от журналистите си направиха труда да го последват. Но това не се отнасяше за двама мъже, които бяха пристигнали чак от Чикаго. Инструкциите на техния клиент не можеха да са по-ясни: „Направете предложение на онзи, който се провали, да стане председател на „Трибюн“.
Армстронг прати един от скъпите си адвокати да потърси лимузината му и застана сам на тротоара. Управителя на „Плаза“ го нямаше никакъв.
- Къде е скапаната ми кола? - извика Дик, вперил поглед в едно бяло Б.МВ, паркирано от отсрещната страна на улицата.
- Би трябвало да се появи съвсем скоро - отвърна току-що настигналият го Ръсел.
- Как е успял да уреди гласуването? - попита Армстронг.
- Сигурно през последните двайсет и четири часа е създал голям брой акционери, които няма да се появят в регистъра поне още две седмици.
- Тогава защо са ги допуснали на събранието?
- Защото единственото изискване е да представят доказателство за минималния брой необходими акции и документ за самоличност. Двеста души с по сто акции. Може да са ги купили от всеки брокер на Уолстрийт или пък тази сутрин Таунсенд да им е прехвърлил двайсет хиляди от своите.
- Това законно ли е?
- Да речем, че не противоречи на буквата на закона - отвърна Ръсел. - Бихме могли да го оспорим в съда. Това ще отнеме няколко години и няма как да се определи какъв ще е изходът. Но моят съвет е да продадеш акциите си и да се задоволиш с прилична печалба.
- Точно такъв съвет очаквах от теб - каза Армстронг. - И нямам намерение да го последвам. Ще поискам три места в борда и ще измъчвам този проклетник до края на дните му!
Двама високи, елегантно облечени мъже с дълги черни палта стояха на няколко метра от тях. Дик реши, че са от адвокатите на Кричли, и попита:
- И колко ми струват тези двамата?
Ръсел ги погледна и каза:
- Никога не съм ги виждал.
Тези думи сякаш подействаха като подаден знак, защото единият от непознатите се приближи и каза:
- Господин Армстронг?
Дик тъкмо се канеше да отговори, когато Кричли пристъпи напред.
- Аз съм Ръсел Кричли, нюйоркският адвокат на господин Армстронг. Какво обичате?
По-високият от двамата се усмихна.
- Добър ден, господин Кричли. Аз съм Ърл Уидърс от „Спендър, Диксън и Уидърс“ от Чикаго. Струва ми се, че вече сме имали удоволствието да работим с вашата фирма.
- При това често - усмихна се Ръсел.
- Побързай - каза му Армстронг.
По-ниският от мъжете леко кимна.
- Нашата фирма има честта да представлява „Чикаго Нюз Груп“ и с моя колега бихме желали да обсъдим с вашия клиент едно делово предложение.
- Защо утре сутрин не се свържете с мен в кантората? - каза Ръсел. Лимузината спря до тях.
- Какво делово предложение? - попита Армстронг, докато шофьорът изскачаше навън, за да му отвори задната врата.
- Упълномощени сме да ви предложим възможност да купите „Ню Йорк Трибюн“.
- Както казах... - отново почна Кричли.
- След петнайсет минути ви очаквам в апартамента си в Тръмп Тауър - прекъсна го Армстронг и се качи в автомобила. Уидърс кимна. Ръсел побърза да заобиколи от другата страна, настани се до клиента си, затвори вратата и натисна бутона за вдигане на междинното стъкло.
- Дик, при никакви обстоятелства не препоръчвам... -започна адвокатът.
- Защо? - попита Армстронг.
- Съвсем просто е - отвърна Кричли. - Всеки знае, че „Трибюн“ дължи двеста милиона долара и губи по един милион седмично. Да не споменавам, че участва в ужасен спор с профсъюзите. Гарантирам ти, че никой не е в състояние да спаси този вестник.
- Таунсенд успя да го направи с „Глоуб“ - възрази Дик. - И както ти е известно, за моя сметка.
- Положението беше съвсем различно - почти отчаяно рече Ръсел.
- И се обзалагам, че пак ще го постигне със „Стар“.
- Сега има много по-добро начало. Тъкмо затова ти препоръчах да увеличиш офертата.
- И не успя - каза Армстронг. - Затова смятам, че имаме всички основания поне да ги изслушаме.
Лимузината спря пред Тръмп Тауър. Двамата адвокати от Чикаго вече ги очакваха.
- Как са ни изпреварили? - попита Дик, докато слизаше на тротоара.
- Сигурно са дошли пеш - отвърна Ръсел.
- Последвайте ме - каза им Армстронг и се запъти към асансьорите. Никой не проговори, докато не стигнаха в апартамента. Дик не им предложи да си съблекат палтата, да седнат или да изпият по чаша кафе, а каза направо: - Моят адвокат ми съобщи, че вашият вестник бил пред банкрут и че няма смисъл дори да приказвам с вас.