- Съветът на господин Кричли наистина може да се окаже верен. Въпреки това „Трибюн“ си остава единственият конкурент на „Ню Йорк Стар“ - отвърна Уидърс. - И независимо от всички сегашни проблеми той има много по-голям тираж от „Стар“.
- Само когато го отпечатват - отбеляза Ръсел.
Уидърс кимна, но не отговори, очевидно с надеждата, че ще преминат на друг въпрос.
- Истина ли е, че вестникът дължи двеста милиона долара? - попита Армстронг.
- По-точно двеста и седем - каза адвокатът.
- И губи по един милион седмично?
- Около милион и триста хиляди.
- И профсъюзите са ви хванали за топките.
- Тъкмо затова моите клиенти решиха да се обърнат към вас, тъй като нямаме голям опит с профсъюзите.
Ръсел се надяваше клиентът му да е разбрал, че Уидърс с готовност би заменил името Армстронг с Таунсенд, ако половин час по-рано резултатът от гласуването е бил друг. Той внимателно наблюдаваше Дик и започваше да се опасява, че двамата от Чикаго постепенно са започнали да го убеждават.
- Защо смятате, че аз ще успея, след като вие сте се провалили? - попита Армстронг.
- Виждате ли, отношенията на моя клиент с профсъюзите са станали неприемливи и фактът, че редакцията на „Трибюн“ е в Чикаго, не помага за решаването на проблема. Необходим е човек, който е готов да се изправи срещу профсъюзите така, както толкова успешно направи във Великобритания господин Таунсенд.
Кричли зачака реакцията на Армстронг. Не можеше да повярва, че клиентът му ще се заблуди от толкова елементарна примамка. Просто трябваше да хване тези двамата за яките и да ги изхвърли.
- А ако не го купя, какво ще правите? - попита Дик.
Ръсел стисна главата си с ръце и дълбоко въздъхна.
- Няма да имаме друг избор освен да спрем вестника и да оставим Таунсенд да стане монополист в този град.
Армстронг не отговори. Просто продължаваше да гледа двамата непознати.
- Колко искате за вестника?
- Очакваме оферти - отвърна Уидърс.
- Естествено - рече Дик.
Кричли се молеше да им направи предложение, което те да отхвърлят.
- Добре - като избягваше погледа на адвоката си, каза Армстронг. - Ето офертата ми. Купувам вестника за двайсет и пет цента, сегашната цена за един брой. - И високо се засмя. Чикагските адвокати за пръв път се усмихнаха, а Ръсел стисна главата си още по-силно.
- Но ще поемете дълга от двеста и седем милиона долара. И докато подпишем договора, всички ежедневни разходи остават ваше задължение. - Дик се обърна към Кричли. - Предложи на нашите приятели нещо за пиене, докато обмислят предложението ми.
Армстронг се чудеше колко ли ще се пазарят. Ала нямаше откъде да знае, че господин Уидърс е бил инструктиран да продаде вестника за един долар. Адвокатът щеше да съобщи на клиентите си, че са изгубили седемдесет и пет цента от сделката.
- Ще се върнем в Чикаго и ще предадем офертата ви -бяха единствените думи на Уидърс.
После двамата си тръгнаха, а Ръсел прекара остатъка от следобеда в опити да убеди клиента си, че ще е грешка да купи „Трибюн“ при каквито и да било условия.
Когато няколко минути след шест Кричли напусна Тръмп Тауър, се бяха уговорили, ако Уидърс се обади и заяви, че приема предложението, Армстронг да отговори, че вече не се интересува от вестника.
Когато на следващата сутрин Уидърс се обади, за да съобщи, че клиентите му са съгласни с офертата, Армстронг отвърна, че се колебае.
- Защо първо не посетите сградата? - попита адвокатът.
Дик реши, че това няма да навреди и дори ще му даде оправдание да се откаже. Ръсел предложи да го придружи и после да телефонира в Чикаго, за да обясни, че клиентът му не желае повече да се ангажира със сделката.
Следобед двамата пристигнаха пред сградата на „Ню Йорк Трибюн“. Армстронг застана на тротоара и вдигна очи към построения в характерния стил на 20-те години небостъргач. Влюби се в него от пръв поглед. А когато влезе във фоайето и видя петметровия глобус с отбелязани разстояния между най-големите градове на света, включително Лондон, Москва и Ерусалим, направи предложение. Когато стотиците събрали се да го посрещнат служители заръкопляскаха, бракът беше консумиран. Колкото и да се опитваше да го разубеди, кумът не можеше да прекъсне брачната церемония.
След месец и половина Армстронг купи „Ню Йорк Трибюн“. Водещото заглавие на първа страница на вестника същия следобед съобщаваше на нюйоркчани: