След двайсет минути в залата влезе съдия в дълга черна тога и всички се изправиха. Когато съдията зае мястото си, към него се приближи служител от имиграционните власти.
- Ваша светлост, моля за разрешение да ви представя сто седемдесет и двама емигранти, които кандидатстват за американско гражданство.
- Изпълнили ли са съответната процедура, която изисква законът? - тържествено попита съдията.
- Да, ваша светлост - потвърди съдебният пристав.
- В такъв случай можете да продължите с клетвата за вярност.
Таунсенд и още 171 бъдещи американци в хор зарецитираха думите, които Кийт за пръв път беше прочел в лимузината по пътя за съда.
- Заклевам се, че завинаги се отказвам от вярност към всеки чужд владетел или държава, на които съм бил поданик или гражданин, че ще пазя и защитавам конституцията и законите на Съединените американски щати от всичките им врагове, чужди или местни, че ще им бъда верен, че ще нося оръжие в защита на Съединените щати, когато го изисква законът, че ще изпълнявам тилова служба във въоръжените сили на Съединените щати, когато го изисква законът, че ще изпълнявам цивилни задачи, когато го изисква законът, и че поемам това задължение свободно и без никакви предубеждения: да ми помага Бог.
Съдията се усмихна към радостните лица и каза:
- Приятно ми е пръв да ви поздравя като пълноправни граждани на Съединените щати.
В единайсет часа сър Пол Мейтланд тихо се прокашля и предложи да открият заседанието.
- Бих желал в самото начало да приветствам нашия генерален директор, който току-що се завръща от Ню Йорк - каза той. - Но трябва да призная, че съм малко обезпокоен от някои съобщения, които се получават от Америка.
Около масата се разнесе шепот.
- Когато поиска нашето одобрение да купиш „Ню Йорк Трибюн“ за двайсет и пет цента, бордът те подкрепи, Дик - продължи сър Пол. - Но сега смятаме, че би трябвало да ни осведомиш още колко време възнамеряваш да губиш около милион и половина долара седмично. Защото в момента - той погледна листа с цифри пред себе си - печалбите ни в Лондон едва покриват загубите ти в Ню Йорк. След няколко седмици ще се изправим пред акционерите си на годишното събрание и ако това положение се запази, не съм убеден, че те ще одобрят действията ти. Както всички знаете, миналия месец цената на акциите ни падна от три лири и десет на две и седемдесет. - Той млъкна и кимна на Армстронг - в знак, че е готов да изслуша обяснението му.
Дик бавно огледа присъстващите. Почти всички дължаха постовете си на неговото покровителство.
- Мога да информирам борда, господин председателю -започна той, - че преговорите ми с нюйоркските профсъюзи, които, трябва да призная, ми отнеха много време и усилия, най-после са в заключителната си фаза. - Армстронг замълча за миг. Един-двама от директорите се усмихнаха.
- Седемстотин и двайсет членове на печатарския профсъюз вече се съгласиха да се пенсионират преждевременно или да приемат обезщетение за уволнение. Веднага щом се върна в Ню Йорк, ще дам официално изявление.
- Но според „Уолстрийт Джърнъл“ - каза сър Пол, - трябва да съкратим между хиляда и петстотин и две хиляди души.
- Какво знаят журналистите, след като не стават от бюрата си? - отвърна Армстронг. - Убеден съм, че до следващото заседание на борда вече ще съм приключил преговорите.
- И след колко седмици смяташ, че ще видим резутатите от тези преговори?
Дик се поколеба.
- След шест. Най-много след осем, господин председателю. Но естествено, ще направя всичко по силите си, за да ускоря нещата.
- Колко ще струва всичко това на компанията? - попита сър Пол, като сведе очи към листа на масата. Армстронг видя, че отмята списък от въпроси.
- Не разполагам с точните данни, господин председателю.
- Засега ще се задоволя - сър Пол вдигна поглед от бележките си - с приблизителната сума.
- Двеста, най-много двеста и трийсет милиона - отвърна Армстронг, макар нюйоркските му счетоводители да го бяха предупредили, че сумата може да достигне триста милиона. Никой около масата не се обади, въпреки че един-двама си записаха тези цифри.