- Какво искаш да кажеш?
- Докато те нямаше, профсъюзите отхвърлиха предложеното от теб обезщетение от двеста и трийсет милиона долара и поискаха триста и седемдесет.
Армстронг се стовари на стола си.
- Няма ме само няколко дни и ти оставяш всичко да отиде по дяволите! - изкрещя той и погледна към вратата. Секретарката влезе и остави на бюрото пред него първото издание на „Трибюн“. Дик прочете водещото заглавие:
ПОСЛЕДНО ИЗДАНИЕ
Два пъти пода или излизаш
35. НЮ ЙОРК ТРИБЮН
4 февруари 1991
Капитан Дик поема командването
- Армстронг предлага два милиарда за „Мулти Медия“ - каза Таунсенд.
- Какво? Все едно някой политик да обяви война, когато не иска хората да разберат колко тежки са проблемите в страната - отвърна Том.
- Възможно е. Но подобно на същите тези политици, ако успее, може да реши всичките си проблеми.
- Съмнявам се. След като през уикенда прегледах онези данни, ако даде два милиарда, това най-вероятно ще предизвика катастрофа.
- „Мулти Медия“ струва много повече от два милиарда - възрази Таунсенд. - Тя притежава четиринайсет вестника от Мейн до Мексико, девет телевизионни станции и „ТВ Нюз“, най-продаваното списание в целия свят. Миналата година тиражът му достигна един милиард и компанията обяви приход от над сто милиона долара. Това са адски много пари.
- Не виждам как Армстронг може да се надява да получи печалба от два милиарда, особено ако потъне до гуша в дългове.
- Просто ще прави повече пари - отвърна Таунсенд. -„Мулти Медия“ от години е на автопилот. Като начало, аз бих продал някои от второстепенните предприятия, които вече не са печеливши, и бих реорганизирал други, които би трябвало да печелят много повече. Но основните ми усилия ще са насочени към развитието на медиите, които никога не са били използвани правилно. И щях да финансирам всичко с печалбите от вестниците и списанията.
- Но в момента ти си имаш достатъчно проблеми и без да мислиш за ново разширяване - каза Том. - Едва успя да се възстановиш от стачката на „Ню Йорк Стар“, а и не забравяй, че банката ти препоръчва период на консолидация.
- Знаеш какво е мнението ми за банкерите - рече Таунсенд. - Сега „Глоуб“, „Стар“ и всичките ми австралийски вестници са на печалба и навярно никога друг път няма да имам такава възможност. За разлика от банката, ти поне го разбираш, Том.
Спенсър дълго не отговори. Възхищаваше се на енергията и изобретателността на Таунсенд, но „Мулти Медия“ засенчваше всичко, с което си бяха имали работа. И колкото и да се опитваше, просто не можеше да върже цифрите.
- Виждам един-единствен начин - каза той накрая.
- Какъв?
- Да му предложим преференциални акции - наши акции в замяна на неговите.
- Но това е преливане от пусто в празно. Той никога няма да се съгласи, особено ако Армстронг вече му е предложил два милиарда в брой.
- Бог знае откъде ще ги намери - отвърна Том. - Какво ще кажеш да си поприказвам с техните адвокати и да проверя дали Армстронг действително му е направил такава оферта?
- Не. Така няма да стане. Не забравяй, че Синклер е едноличен собственик на компанията, така че е по-разумно да се обърнем направо към него. Така би постъпил Армстронг.
- Но това не е в твоя стил.
- Знам. Но напоследък все по-рядко сключвам сделки с хора, които притежават всички акции от компаниите си.
Спенсър сви рамене.
- Е, какво ти е известно за Синклер?
- Той е на седемдесет - отвърна Таунсенд - и тъкмо затова се пенсионира. През живота си е изградил най-преуспяващата частна медийна корпорация в света. Неговият приятел Никсън го прати посланик във Великобритания. През свободното си време събира една от най-богатите частни колекции от платна на импресионисти. Освен това е председател на благотворителна фондация, която насочва усилията си към областта на образованието. И кой знае как намира време и за голф.
- Чудесно. А какво смяташ, че знае за теб Синклер?
- Че по рождение съм австралиец, управлявам втората по големина медийна компания в света, предпочитам Нолън пред Реноар и не играя голф.