Выбрать главу

- И как възнамеряваш да действаш?

- Без никакви глупости: лично ще му се обадя и ще му направя оферта. Така поне няма години наред да се чудя дали съм можел да успея. - Таунсенд погледна адвоката си, но Том не отговори.

Кийт вдигна слушалката.

- Хедър, свържи ме с централата на „Мулти Медия“ в Колорадо.

- Наистина ли смяташ, че Армстронг му е предложил два милиарда? - попита Спенсър.

Таунсенд се замисли.

- Да.

- Но откъде ще намери такава сума?

- Предполагам, от същото място, откъдето е намерил и парите, за да плати на профсъюзите.

- И колко възнамеряваш да предложиш?

Преди да успее да отговори, телефонът на бюрото иззвъня.

- „Мулти Медия“ ли е?

- Да, господине - отвърна южняшки глас.

- Казвам се Кийт Таунсенд - представи се той. - Бих желал да разговарям с господин Синклер.

- Посланик Синклер познава ли ви, господине?

- Надявам се - отвърна Таунсенд. - Иначе просто си губя времето.

- Ще ви свържа с кабинета му.

Кийт даде знак на адвоката си да вдигне втората слушалка.

- Кабинетът на посланик Синклер - разнесе се друг глас с южняшки акцент.

- Тук е Кийт Таунсенд. Бих ли могъл да поговоря с господин Синклер?

- След двайсет минути господин посланикът тръгва за ежеседмичната си игра на голф, господин Таунсенд.

Том затисна слушалката с длан и прошепна:

- Обръщай се към него с „господин посланик“. Явно всички го наричат така.

Кийт кимна.

- Добро утро, господин Таунсенд. Хенри Синклер слуша. С какво мога да ви помогна?

- Добро утро, господин посланик - като се мъчеше да запази спокойствие, отвърна Таунсенд. - Исках лично да поговоря с вас, за да не губим излишно време чрез адвокати.

- Да не споменавам излишните разходи - прибави Синклер. - За какво искате да разговаряме, господин Таунсенд?

За миг Таунсенд съжали, че не е обсъдил по-подробно тактиката си с Том.

- Бих искал да ви направя оферта за „Мулти Медия“ -отвърна той - и реших, че е най-разумно да се свържа директно с вас.

- Оценявам го, господин Таунсенд - каза Синклер. -Но господин Армстронг, когото, струва ми се, познавате, вече ми направи оферта, която отхвърлих.

- Това ми е известно, господин посланик, - Кийт се зачуди колко всъщност му е предложил Армстронг.

- Имате ли нещо против да попитам каква сума имате предвид, господин Таунсенд? - попита Синклер.

Когато Кийт отговори, Том едва не изпусна слушалката на пода.

- И как възнамерявате да платите? - продължи собственикът на „Мулти Медия“.

- В брой - без да има ни най-малка представа как ще събере парите, отвърна Таунсенд.

- Ако до трийсет дни осигурите тази сума, господин Таунсенд, можете да смятате сделката за сключена. Тогава просто помолете адвокатите си да се свържат с моите.

- Кои са адвокатите, които ви представляват?

- Извинете, че се налага да прекъсна разговора, господин Таунсенд, но след десет минути трябва да съм на игрището за голф, а там плащам на час.

- Разбира се, господин посланик - каза Таунсенд. Радваше се, че Синклер не може да види удивеното му изражение. После затвори и погледна Том.

- Съзнаваш ли какво направи, Кийт?

- Най-голямата сделка в живота си.

- С тези три милиарда долара навярно ще ти е и последната.

- Ще спра тоя проклет вестник! - извика Армстронг и удари с юмрук по бюрото.

Ръсел Кричли, който стоеше на крачка зад клиента си, разбираше, че думите му биха били по-убедителни, ако през последните три месеца Шон 0 Райли не ги чуваше всеки ден.

- Това може да ви излезе много скъпо - тихо отвърна 0 Райли.

- Какво искаш да кажеш? - изкрещя Дик.

- Само това, че докато обявите вестника за продан, може да не остане нищо, което да си струва.

- Заплашваш ли ме?

- Бихте могли да го изтълкувате и така.

Армстронг скочи, опря длани върху бюрото и се наведе напред, така че лицето му да е само на сантиметри от това на профсъюзния лидер. 0 Райли обаче дори не мигна.

- Да не би да очакваш да се съглася с обезщетение от триста и двайсет милиона долара, когато снощи открих в присъствените книги осемнайсет имена на хора, напуснали компанията, един от тях преди повече от десет години?

- Зная - отвърна 0 Райли. - Толкова са се привързали към вестника, че просто не могат да си идат. - Той едва се сдържа да не се усмихне.

- За петстотин долара на нощ! - извика Армстронг. - Не съм изненадан.

- Тъкмо затова ви предлагам изход - каза 0 Райли.

Армстронг погледна последния присъствен списък и сбърчи лице.