- Ами Бъгс Бъни, Джими Картър и 0. Дж. Симпсън, да не споменавам за още четирийсет и осем известни личности, които са се подписали за нощната смяна? И очакваш да се съглася всеки от тях, включително Джордж Буш, да бъде включен в твоето предложение за обезщетение, така ли?
- Да. Просто по този начин ще помогнем за предизборната му кампания.
Армстронг отчаяно погледна към Ръсел и Питър с надеждата да получи някаква подкрепа от тях, но поради различни причини двамата мълчаха. Той отново се обърна към 0 Райли и изкрещя:
- По-късно ще ти съобщя решението си! А сега се махай от кабинета ми!
- Все още ли се надявате довечера вестникът да излезе? - невинно попита профсъюзният лидер.
- Това нова заплаха ли е?
- Естествено - отвърна 0 Райли. - Защото в такъв случай ви предлагам да се съгласите преди в пет часа да застъпи нощната смяна. За моите хора няма значение дали им плащат, за да работят, или за да не работят.
- Махай се от кабинета ми! - изрева Армстронг.
- Както кажете, господин Армстронг. Вие сте шефът. -Той кимна на Ръсел и си тръгна.
Щом вратата зад него се затвори, Дик се обърна към Питър.
- Сега виждаш с какво си имам работа. Какво очакват да направя?
- Да спреш вестника - спокойно отвърна Ръсел, - както трябваше да направиш още втория месец. Вече щяха да са приели далеч по-ниска цена.
- Но ако бях послушал съвета ти, нямаше да имам вестник.
- И всички щяхме да спим като хората.
- Добре тогава - каза Армстронг. - Ще приема. Засега това е единственият изход. Накрая ще ги победим, това е сигурно. 0 Райли ще се пречупи. Убеден съм, че ще се съгласиш с мен, Питър.
Питър Уейкъм не отговори, но усърдно закима.
- Но откъде ще намериш още триста и двайсет милиона долара? - попита Ръсел.
- Това си е мой проблем.
- И мой. Парите ще ми трябват минути след като 0 Райли постави подписа си под договора, иначе ще обявят стачка тъкмо когато се готвим да отпечатаме следващото издание.
- Ще ги имаш.
- Дик, все още не е късно... - започна адвокатът.
- Въпросът е приключен - изкрещя Армстронг.
Ръсел неохотно кимна и излезе. Дик вдигна слушалката на телефона, който го свързваше директно с главния редактор.
- Барни, имам добра новина - каза той. - Успях да убедя профсъюзите да приемат моите условия. Искам да пуснеш на първа страница материал за победата на здравия разум и уводна статия за това как съм постигнал нещо, което досега никой не е успявал.
- Щом казваш, шефе. Да отпечатам ли подробностите на споразумението.
- Не, не си прави труда. Условията са толкова сложни, че даже читателите на „Уолстрийт Джърнъл“ не биха могли да ги разберат. Във всеки случай няма смисъл да посрамваме профсъюзите - прибави той и затвори.
- Добра работа, Дик - каза Питър. - Изобщо не съм се съмнявал, че в крайна сметка ще победиш.
- На известна цена - докато отваряше горното чекмедже на бюрото си, рече Армстронг.
- Всъщност не, Дик. 0 Райли се огъна в момента, в който го заплаши, че ще спреш вестника. Ти блестящо се справи с него.
- Питър, трябват ми няколко подписани чека. И тъй като в момента ти си единственият друг директор в Ню Йорк...
- Разбира се - отвърна Уейкъм. - С удоволствие.
Армстронг постави чековата книжка от пенсионния фонд на бюрото си и я разтвори.
- Кога се връщаш в Лондон? - попита той и му даде знак да седне на неговия стол.
- С утрешния „Конкорд“ - усмихна се Питър.
- Тогава ще трябва да обясниш на сър Пол защо, колкото и да ми се иска, не мога да присъствам на заседанието на борда в сряда. Просто му кажи, че най-после съм уговорил чудесни условия с профсъюзите и че до следващото заседание ще сме в състояние да отчетем печалби. -Той сложи ръка на рамото му.
- С удоволствие, Дик - отвърна Уейкъм. - Колко чека да подпиша?
- Ами, щом си започнал, можеш да подпишеш всички.
- Цялата книжка ли? - неспокойно се размърда Питър.
- Да. - Армстронг му подаде писалката си. - При мен ще са на сигурно място. В крайна сметка, докато не съм ги подписал и аз, нито един няма да бъде осребрен.
Питър нервно се усмихна и развъртя капачката на писалката. Поколеба се, но само докато не усети, че пръстите на Дик се впиват в рамото му.
- Постът ти на заместник-председател трябва да се препотвърди след няколко седмици, нали? - попита Армстронг.
Питър подписа първите три чека.
- А и Пол Мейтланд няма да е вечен, нали знаеш. Накрая все някой трябва да заеме неговото място.
Питър продължи да подписва.
36. ДЕЙЛИ ЕКСПРЕС
8 февруари 1991
Кабинетът оцелява от бомба на ИРА, избухнала в градина на Даунинг Стрийт