„Отхапали са повече, отколкото могат да сдъвчат“ -гласеше заглавието на статията във „Файнаншъл Таймс“. Сър Пол Мейтланд, който седеше пред камината в епсъмския си дом, и Том Спенсър, който се прибираше с влак от Гринидж, Кънектикът, четяха статията за втори път, макар че само половината от съдържанието й представляваше интерес за тях.
„Медийните магнати Кийт Таунсенд и Ричард Армстронг, изглежда, са допуснали класическата грешка - заемите им значително да надвишат възможностите им. Двамата очевидно са обречени да се превърнат в класически примери за бъдещите поколения студенти в Харвардското бизнесучилище.
Специалистите винаги са били единодушни, че Армстронг отначало като че ли постигна успех, когато купи „Ню Йорк Таймс“ само за двайсет и пет цента, докато всички задължения на вестника останаха за бившите му собственици. Успехът можеше да се превърне в триумф, стига да беше изпълнил заплахата си след месец и половина да спре вестника, ако профсъюзите не подпишат взаимно споразумение. Но той не го направи и задълбочи грешката си, като даде толкова щедро обезщетение, че профсъюзите престанаха да го наричат „капитан Дик“ и го прекръстиха на „Дядо Коледа“.
Въпреки това споразумение вестникът продължи да губи над един милион долара седмично, макар да се смята за неизбежно сключването на договор за нови обезщетения и преждевременно пенсиониране.
Но след като лихвите продължават да се трупат, скоро печалбите на „Ситизън“ и останалите вестници на „Армстронг Комюникейшънс“ вече няма да са в състояние да покриват загубите в Америка.
Г-н Армстронг все още не е информирал своите акционери как възнамерява да финансира второто си споразумение за 320 милиона долара с нюйоркските профсъюзи на печатарските работници. Единственото му изявление по този въпрос може да се открие в „Трибюн“: „След като профсъюзите приеха второто споразумение за обезщетение, няма причина „Трибюн“ да не започне да носи печалби.“
Ню Йорк скептично прие това твърдение и вчера акциите на „Армстронг Комюникейшънс“ паднаха с още девет пенса, за да стигнат до 2.42 лири.
Кийт Таунсенд допусна грешката...“
Телефонът иззвъня и сър Пол остави вестника, изправи се и отиде в кабинета да отговори. Когато чу гласа на Ерик Чапмън, го помоли да изчака, за да затвори вратата. Това не се налагаше, тъй като в момента в къщата нямаше никой друг, ала когато четири години си бил британски посланик в Пекин, някои навици умират трудно.
- Мисля, че незабавно трябва да се срещнем - каза Чапмън.
- Заради статията във „Файнаншъл Таймс“ ли? - попита сър Пол.
- Не, заради нещо много по-опасно. Предпочитам да не го обсъждаме по телефона.
- Разбирам - отвърна сър Пол. - Да повикам ли и Питър Уейкъм?
- Не, ако искаш разговорът ни да остане поверителен.
- Имаш право - съгласи се сър Пол. - Къде ще се срещнем?
- Мога веднага да тръгна за Епсъм. Ще пристигна след около час.
Докато влакът пътуваше за Ню Йорк, Том Спенсър разсеяно прегледа първата половина от статията и се съсредоточи едва когато стигна до думите:
„Кийт Таунсенд допусна грешката да поиска нещо толкова силно, че забрави основните правила за сключване на сделка.
Всеки ученик знае, че ако се надяваш да размениш счупена играчка за пакет бисквити, не само не трябва да премигваш, но и трябва да чакаш другия пръв да направи предложение. Ала, изглежда, Таунсенд е бил толкова решен да купи „Мулти Медия“, че изобщо не е престанал да премигва и без да пита за колко би желал да продаде компанията си Хенри Синклер, сам е предложил 3 милиарда долара. После е задълбочил проблемите си, като се е съгласил да плати в брой.
Също както печатарските профсъюзи в Ню Йорк наричат господин Армстронг „Дядо Коледа“, господин Синклер трябва да си е помислил, че тази година Коледа е подранила - особено когато е публична тайна, че почти е сключил сделка с Армстронг за 2 милиарда долара и че дори тази цена се смята за прекалено висока.
След като уговорил условията, господин Таунсенд установил, че за трийсет дни е изключително трудно да събере парите. И макар все пак да успя, невероятно високите лихви могат да се окажат гибелни за „Глобал Интернешънъл“. Господин Таунсенд е рискувал през целия си живот. С тази сделка обаче доказа, че е готов да заложи всичко на едно хвърляне на зара.
След като вчера „Глобал“ съобщиха шестмесечните си прогнози, акциите им паднаха с още осем пенса, за да стигнат до 3.19 лири.
Освен проблемите, с които в момента се сблъскват, двамата медийни магнати ще бъдат особено засегнати от стабилното покачване на цената на хартията и спадането на долара спрямо лирата. Ако комбинацията от тези тенденции се запази, ресурсите им ще се изчерпат окончателно.