Сега бъдещето на двете компании лежи в ръцете на техните банкери, които трябва да се чудят - подобно на някои кредитори на страна от Третия свят - дали ще получат поне лихвите си, ако не дългосрочните си заеми. Алтернативата е да ограничат загубите си и да се съгласят да участват в най-голямата разпродажба в световната история. Ако дори само една банка прекъсне веригата от заеми, ще се сгромоляса цялата сграда.“
Когато влакът спря на Гранд Сентръл Стейшън, Том скочи на перона пръв, втурна се към най-близката телефонна кабина и набра номера на Таунсенд. Хедър незабавно го свърза. Този път Кийт внимателно изслуша съвета на адвоката си.
Армстронг прочете статията и нареди на секретарката си, ако от Лондон го потърси сър Пол Мейтланд, да отговори, че го няма. Едва затвори слушалката, когато телефонът иззвъня.
- Господин Армстронг, търси ви главният дилър на „Банк ъв Ню Амстердам“. Трябвало спешно да разговаря с вас.
- Свържи ме - отвърна Дик.
- Борсата е наводнена с предложения за продажба на акции на „Армстронг Комюникейшънс“ - осведоми го дилърът. - Цената вече е под два долара и трийсет и един цент и се чудех дали нямате някакви нареждания.
- Продължавай да купуваш - без колебание каза Армстронг.
Последва мълчание.
- Трябва да отбележа, че всеки път, щом акциите паднат с един цент, губите по седемстотин хиляди долара -отвърна главният дилър, след като провери колко акции е продал сутринта.
- Не ми пука каква е цената - заяви Армстронг. - В момента се налага. Щом пазарът се успокои, можеш да продадеш акциите и постепенно да възстановиш загубите.
- Но ако продължат да падат въпреки...
- Просто продължавай да купуваш - прекъсна го Дик.
- Положението все някога ще се промени. - Той затвори и втренчи поглед в собствената си снимка на първа страница на „Файнаншъл Таймс“. Не беше ласкателна.
В момента, в който прочете статията, Таунсенд послуша съвета на Том и се обади на банкерите си преди те да са го потърсили. Генералният директор на банката Дейвид Гренвил потвърди, че сутринта акциите на „Глобал“ отново са паднали, след което предложи да се видят колкото се може по-скоро и Кийт се съгласи да отмени следобедните си ангажименти, за да се срещнат в два часа.
- Навярно няма да е зле да присъства и адвокатът ти - зловещо прибави Гренвил.
Таунсенд нареди на Хедър да освободи целия следобед. През остатъка от сутринта го информираха за подготовката на семинар, който компанията щеше да проведе следващия месец. Хенри Кисинджър и сър Джеймс Голдсмит вече приели да изнесат основните доклади. Идеята му бе да събере в Хонолулу всички висши служители от компанията си, за да обсъдят развитието й през следващите десет години, мястото на „Мулти Медия“ в нейната структура и как да се възползват от новата придобивка. Дали да не отложеше и семинара? Или срещата щеше да се превърне в погребална церемония?
Събирането на средствата за „Мулти Медия“ му отне двайсет и седем дни и много повече безсънни нощи, през които се питаше дали не е допуснал катастрофална грешка. Сега статията във „Файнаншъл Таймс“, изглежда, потвърждаваше най-ужасните му страхове. Ех, ако беше пропуснал срока или бе послушал Том...
В два без нещо шофьорът му зави по Уол Стрийт и спря пред сградата „Дж. П. Гренвил“. На слизане от автомобила Таунсенд си спомни нервността си, когато преди почти петдесет години го бяха повикали в кабинета на училищния директор. Мъж в синя ливрея му отвори огромната стъклена врата и когато го позна, докосна периферията на цилиндъра си. Но още колко време щеше да го прави, запита се Кийт.
Той кимна и се приближи до рецепцията, където Дейвид Гренвил разговаряше с Том Спенсър. Двамата го видяха и се усмихнаха. Очевидно бяха сигурни, че няма да закъснее за тази среща.
- Радвам се да те видя, Кийт - каза Гренвил. - И ти благодаря за точността. - Таунсенд се усмихна. Не можеше да си спомни директорът на гимназията да е казвал такова нещо. Том го прегърна през рамо и тримата се запътиха към асансьора.
- Как е Кейт? - попита банкерът. - Когато за последен път я видях, редактираше един роман.
- И постигна такъв успех, че сега самата тя пише книга - отвърна Таунсенд. - Ако положението не се оправи, накрая може да живеем от нейните доходи. - Двамата му спътници не отвърнаха на черния му хумор.