Вратата на асансьора се отвори на петнайсетия етаж и те тръгнаха към кабинета на Гренвил. Щом седнаха на удобните столове, Гренвил отвори една папка и каза:
- Първо искам да ви благодаря, че се отзовахте толкова бързо.
Таунсенд и адвокатът му кимнаха, макар да знаеха, че не са имали друг избор.
- Нашата банка има честта - обърна се Гренвил към Кийт - повече от четвърт век да работи с твоята компания и ще е много жалко, ако се наложи да сложим край на деловите си отношения.
Устата на Таунсенд пресъхна.
- Но е глупаво да подценяваме сериозността на настоящото положение. Дори съвсем бегъл преглед на делата ти показва, че твоите заеми далеч надхвърлят активите ти, което навярно означава, че си неплатежоспособен. Ако искаш да останем твои банкери, Кийт, ще приемем единствено при условие, че ще ни гарантираш пълното си съдействие, за да се опитаме да решим сегашното ти затруднение.
- Какво означава „пълно съдействие“? - попита Том.
- Като начало, ще пратим в „Глобал Корпорейшън“ финансов екип под ръководството на един от най-висшите ни служители. Те ще получат пълно - повтарям, пълно право да проучват всеки аспект от предприятията ти, който сметнем за необходимо, за да осигурим оцеляването на компанията.
- А след края на това проучване?
- Ръководителят на екипа ще направи препоръки, които ще очакваме да изпълниш.
- Кога мога да се срещна с него? - попита Таунсенд.
- Тя е жена - отвърна генералният директор. - И можеш да я видиш веднага, защото госпожа Бересфорд е в кабинета си на долния етаж и те очаква.
- Тогава да вървим - каза Кийт.
- Първо трябва да зная дали си съгласен с условията ни - настоя Гренвил.
- Струва ми се, можеш да приемеш, че клиентът ми вече е взел това решение - рече Том.
- Добре, в такъв случай ще ви заведа при Елизабет, която ще ви информира за следващия етап.
Банкерът стана и ги поведе по стълбището към четиринайсетия етаж. Когато стигнаха пред кабинета на госпожа Бересфорд, той спря и почука почти почтително.
- Влез - разнесе се женски глас. Генералният директор отвори вратата и ги покани в просторна, добре мебелирана стая с изглед към Уол Стрийт. Обстановката веднага оставяше впечатление за спретнат, подреден и енергичен човек.
Посрещна ги жена, чиято възраст Таунсенд определи на около четирийсет, може би четирийсет и пет години. Беше висока приблизително колкото него, с късо подстригана тъмна коса и строго лице, скрито зад големи очила. Носеше хубав тъмносин костюм и кремава блуза.
- Добър ден - протегна ръка тя. - Аз съм Елизабет Бересфорд.
- Кийт Таунсенд - представи се той. - А това е моят адвокат Том Спенсър.
- Ще ви оставя - каза Дейвид Гренвил. - Но на тръгване се отбий в кабинета ми, Кийт. - Той замълча за миг. -Ако все още приемаш условията ни.
- Благодаря ти - отвърна Таунсенд. Директорът излезе и тихо затвори вратата.
- Моля, седнете. - Госпожа Бересфорд ги настани на удобни столове срещу бюрото си, на което имаше поне петнайсет папки. - Кафе?
- Не, благодаря - отвърна Кийт. Нямаше търпение да свършат. Том също поклати глава.
- Аз лекувам компании - започна госпожа Бересфорд - и моята задача, господин Таунсенд, е просто да спася „Глобал Корпорейнгьн“ от преждевременна смърт. - Тя се отпусна назад и сключи пръсти. - Като всеки лекар, който е открил тумор, първата ми цел е да установя дали е злокачествен, или доброкачествен. Още в самото начало ще ви кажа, че успявам в един от всеки четири такива случая. Трябва да прибавя, че досега не съм имала по-трудна задача.
- Благодаря, госпожо Бересфорд - отвърна Таунсенд. -Много ме успокоихте.
Без да проявява външна реакция, тя се наведе напред и разтвори една от папките.
- Макар че сутринта няколко часа преглеждах баланса ви и въпреки допълнителните проучвания, проведени от блестящия ми екип, все още не съм в състояние да съдя дали преценката на „Файнаншъл Таймс“ за състоянието на вашата компания е вярна, господин Таунсенд. Вестникът се е задоволил с обоснованото предположение, че вашите дългове надвишават активите ви. Докато аз трябва да съм много по-точна. Задачата ми се усложнява от няколко външни фактора. Първо, след като прегледах документацията ви, за мен е ясно, че страдате от заболяване, характерно за хората, издигнали се сами - когато сключвате сделка, вие се омайвате от далечния хоризонт и оставяте други да се чудят как да стигнете дотам.
Том се опита да не се усмихне.
- Второ, изглежда, сте допуснали класическата грешка, която японците толкова точно наричат „принцип на Архимед“ - а именно, че последната ви сделка често е по-голяма от сбора на всички досегашни, взети заедно. По-конкретно, вие сте взели три милиарда долара от редица банки и финансови институции, за да купите „Мулти Медия“, без дори да помислите дали групата ви е в състояние да осигури парите, необходими за покриване на такъв огромен заем. Не мога да повярвам, че за тази сделка не сте поискали професионален съвет.