- Кийт - повика го някой и той се обърнал, за да попадне в мечешката прегръдка, с която бе прочут кметът на Ню Йорк. Да, да си собственик на „Стар“ си имаше своите недостатъци.
- Добър вечер, господин кмете - каза Таунсенд. - Много се радвам да ви видя. Поздравявам ви за прекрасната реч.
- Благодаря ти, Кийт, но не дойдох затова. Искам да ти кажа нещо. - Той насочи показалец към гърдите му. - Защо имам чувството, че твоят главен редактор не ме харесва? Зная, че е ирландец, но искам да го попиташ как да увелича заплатите на полицията, когато парите за тази година вече са изчерпани? Да не би да предлага пак да вдигна данъците или да допусна градът да банкрутира?
Искаше му се да препоръча на кмета да се възползва от услугите на Елизабет Бересфорд, за да реши проблема си с полицейското управление, ала когато Дейвид Дикинс най-после млъкна, се съгласи на сутринта да поговори с главния редактор. Макар да отбеляза, че никога не се намесвал в редакторските решения.
Госпожа Бересфорд повдигна вежди, което показваше колко внимателно е прегледала документацията му.
- Благодаря ти, Кийт - каза кметът. - Убеден съм, че след като обясних с какви затруднения се налага да се справям, ще оцениш позицията ми - въпреки че ти не би могъл да знаеш какво означава да не си в състояние да си плащаш сметките в края на месеца.
Дикинс погледна над рамото му и се провикна с цяло гърло:
- Виж, това е човек, с когото никога не съм си имал проблеми.
Таунсенд и Елизабет Бересфорд се обърнаха, за да видят за кого говори. Беше Ричард Армстронг - стоеше точно зад тях.
- Предполагам, че сте стари приятели - каза кметът и преди някой да му отговори, се отдалечи, за да продължи обиколката си. Елизабет дискретно се отдръпна, но не чак толкова далеч, че да не може да чува всяка тяхна дума.
- Е, как си, Дик? - попита Таунсенд.
- Никога не съм бил по-добре - отвърна Армстронг и се обърна, за да издуха дима от пурата си към госпожа Бересфорд.
- Сигурно най-после се чувстваш облекчен след споразумението с профсъюзите.
- Накрая просто нямаха друг избор - каза Армстронг.
- Или трябваше да приемат условията ми, или щях да спра вестника.
Ръсел тихо се приближи и застана зад тях.
- На известна цена - отбеляза Таунсенд.
- Цена, която спокойно мога да си позволя - рече Армстронг. — Особено сега, когато вестникът вече започна да носи печалба. Надявам се и ти да постигнеш същото с „Мулти Медия“. - Той силно дръпна от пурата си.
- „Мулти Медия“ е на печалба още от самото начало -отвърна Таунсенд. - С невероятните приходи от компанията, най-големият ми проблем е да намеря достатъчно хора, за да откарват парите до банката.
- Трябва да призная, че да кихнеш цели три милиарда, говори за страхотна смелост. Аз предложих на Хенри Синклер само един и половина, при това След като счетоводителите ми бяха прегледали баланса му под лупа.
При други обстоятелства Таунсенд щеше да му напомни, че на вечерята в лондонското кметство предната година му е казал два и половина милиарда и че дори не са му дали да припари до счетоводните книги на „Мулти Медия“ - но не и докато Елизабет Бересфорд се намираше само на няколко крачки от тях.
Армстронг силно дръпна от пурата си и изрече следващите си, многократно репетирани думи:
- Все още ли имаш достатъчно време да следиш успехите ми?
- Повече от достатъчно - отвърна Кийт.
- Уверявам те - каза Армстронг, - че по това време догодина „Трибюн“ ще е изпреварил „Стар“.
Беше ред на Ръсел да повдигне вежди.
- Е, пак ще говорим на следващата годишна вечеря на банкерите - рече Таунсенд. - Дотогова всичко би трябвало да се изясни.
- Докато контролирам сто процента от „Трибюн“ и четирийсет и шест процента от „Стар“, аз така или иначе ще спечеля - заяви Армстронг.
Елизабет се намръщи.
- Всъщност, ако „Мулти Медия“ струва три милиарда долара - продължи Дик, - моите акции от „Стар“трябва да струват поне сто милиона.
- В такъв случай - прекалено бързо отвърна Таунсенд, - моите трябва да струват много повече.
- Тогава навярно е дошло времето един от двама ни да изкупи акциите на другия.
Ръсел и Елизабет се спогледаха.
- Какво искаш да кажеш? - попита Кийт.
- С радост ще пожертвам своите четирийсет и шест процента от „Стар“ за... да речем, сто милиона.
Елизабет се зачуди как ли би отвърнал на такова предложение Таунсенд, ако тя не присъстваше на разговора.
- Предложението не ме интересува - рече той. - Но ще ти кажа какво ще направя. Ако смяташ, че акциите ти струват сто милиона, ще ти дам моите за абсолютно същата сума. Не бих могъл да ти направя по-добра оферта.