- Иска ми се Пиърсън най-после да сложи край на това мъчение.
- Още малко.
- Е, веднага щом научиш нещо, непременно ми позвъни.
- Разбира се, че първо ще се обадя на теб - отвърна той и затвори.
Докато пресичаха Куинсбъро Бридж, Таунсенд се обади на Том Спенсър. Адвокатът също не знаеше нищо.
- Госпожа Бересфорд първо ще съобщи на теб естествено - каза той.
- Веднага щом науча решението на Пиърсън, трябва да се срещнем, за да обсъдим следващите си действия.
- Разбира се - отвърна Том. - Щом ми се обадиш, веднага идвам.
Шофьорът зави по Мадисън Авеню и се престрои в дясното платно преди да спре пред сградата на „Глобал Интернешънъл“. Той се изненада, когато господин Таунсенд се наведе напред и за пръв път от двайсет години му благодари. Но окончателно се шокира, когато отвори вратата и шефът му каза:
- Довиждане.
Председателят на „Глобал Интернешънъл“ бързо закрачи по тротоара и влезе в сградата. Запъти се право към асансьорите и се качи на първия, чиито врати се отвориха. Макар че във фоайето имаше много служители на компанията, нито един не се опита да го последва, освен пиколото, който пъхна специален ключ в ключалката до най-горния бутон. Вратите се затвориха и асансьорът започна да се издига към четирийсет и седмия етаж.
Когато стигнаха, Таунсенд излезе в застлания с дебел килим коридор. Момичето на рецепцията вдигна поглед и му се усмихна. Тъкмо се канеше да каже „Добро утро, господин Таунсенд“, когато забеляза навъсеното му лице и се отказа.
Кийт не забави крачка, докато влизаше през стъклените врати на кабинета си.
- Някакви съобщения? - попита той, докато минаваше покрай бюрото на секретарката.
40. ГЛОУБ
5 ноември 1991
Издирване на изчезнал магнат
- Добро утро, господа - с висок, весел глас поздрави Армстронг, но в отговор получи само странно мърморене. Сър Пол Мейтланд леко му кимна, докато Дик заемаше свободното място от дясната му страна. Армстронг бавно плъзна поглед по масата. Отсъстваше само заместник-председателят.
- Тъй като пристигнаха всички освен господин Уейкъм, който е предал извиненията си на секретаря на компанията - каза сър Пол и погледна джобния си часовник, -предлагам да започваме. Приемате ли протоколите от миналото заседание на борда за верни и абсолютно точни?
Кимнаха всички освен Армстронг.
- Добре. Първа точка от дневния ред е въпросът, който подробно обсъдихме на неотдавнашното съвещание на финансовата комисия - продължи сър Пол, - а именно настоящото състояние на пенсионния фонд. Тогава господин Уейкъм положи всички усилия да ни информира, но се боя, че няколко въпроса все още остават без отговор. Стигнахме до заключението, че единствено генералният ни директор е способен да ни осведоми за онова, което става в Ню Йорк. С облекчение виждам, че той е намерил време да участва в заседанието, така че навярно би трябвало да започна като...
- Не, навярно аз би трябвало да започна - прекъсна го Армстронг, - като ви обясня защо не успях да присъствам на миналото заседание. - Сър Пол прехапа устни, скръсти ръце и впери поглед в свободния стол в отсрещния край на масата.
- Останах в Ню Йорк, господа - продължи Армстронг, - защото бях единственият човек, с когото бяха готови да преговарят печатарските профсъюзи - както, убеден съм, на миналото заседание на борда е потвърдил Питър Уейкъм. И не само че успях да постигна резултата, характеризиран от коментаторите като „чудо“ - сър Пол сведе очи към една уводна статия, отпечатана предната седмица в „Ню Йорк Трибюн“, в която наистина се използваше думата „чудо“ - но и сега мога да съобщя на борда още нещо, което помолих да ви предаде господин Уейкъм, а именно, че „Трибюн“ най-после изплува на повърхността и през последния месец осъществи печалби. - Някои от директорите, изглежда, просто не бяха в състояние да го погледнат. Лицата на онези, които го наблюдаваха, не изразяваха одобрение. - Навярно заслужавам известна похвала за това огромно постижение - каза Армстронг - вместо постоянните критики от страна на председател, чиято представа за бизнес е да храни гъските на епсъмското езеро.
Сър Пол понечи да възрази, но Дик вдигна ръка и повиши глас.
- Позволете ми да довърша. - Председателят се намръщи и впери поглед право пред себе си.
- Що се отнася до пенсионния фонд, секретарят на компанията по-добре от мен би могъл да потвърди, че в тази сметка имаме значителен излишък, малка част от който използвах - напълно законно - за инвестиции в Съединените щати. За борда може би също ще е интересно да научи, че неотдавна проведох поверителни преговори с Кийт Таунсенд с оглед на закупуването на "Ню Йорк Стар". -Повечето директори се смаяха от съобщението и този път всички го погледнаха.