- Не е тайна - продължи Армстронг, - че след авантюрата с „Мулти Медия“, за която плати три милиарда долара, Таунсенд е в сериозно финансово затруднение. Вероятно си спомняте, че миналата година препоръчах да не предлагаме за тази компания повече от един и половина милиарда долара. Преценката ми се оказа вярна. Сега съм в състояние да се възползвам от катастрофалната грешка на Таунсенд и да направя оферта за неговите акции от „Стар“, която само преди половин година нямаше да е възможна.
Вниманието на всички вече бе приковано към него.
- Този успех ще превърне „Армстронг Комюникейшънс“ в най-могъщата издателска империя на Източното крайбрежие на Америка. - Дик замълча за миг за по-голям ефект. - Той също ще ни донесе по-големи печалби, отколкото получаваме във Великобритания.
Един-двама от присъстващите се усмихнаха, но не и председателят.
- Трябва ли да разбираме, че сделката с Таунсенд е сключена? - тихо попита той.
- Намира се в последната си фаза, господин председателю - отвърна Армстронг. - Но не бих си и помислил да ангажирам компанията с толкова важна покупка, без да получа разрешението на борда.
- И какво точно означава „последна фаза“? - попита сър Пол.
- Двамата с Таунсенд проведохме неофициална среща на неутрална територия в присъствието на нашите адвокати. Стигнахме до споразумение за сумата, приемлива за двете страни, така че сега остава само адвокатите да подготвят договорите за подпис.
- Значи все още няма нищо черно на бяло, така ли?
- Засега не - потвърди Армстронг. - Но съм убеден, че на следващото заседание на борда ще съм в състояние да представя за одобрение цялата необходима документация.
- Разбирам - сухо отвърна сър Пол и отвори папката, която лежеше пред него. - И все пак дали сега не бихме могли да се върнем на първа точка от дневния ред и в частност на настоящото състояние на пенсионния фонд. -Той замълча за момент и прибави: - От който неотдавна са били изтеглени над четиристотин и...
- И мога да ви уверя, че тези пари са добре инвестирани - за пореден път го прекъсна Армстронг.
- В какво, ако смея да попитам? - попита сър Пол.
- В момента не разполагам с точните подробности -отвърна Дик. - Но помолих нашите счетоводители в Ню Йорк да подготвят обширен доклад, така че членовете на борда да добият цялостна представа за положението преди следващото ни заседание.
- Много интересно - рече сър Пол. - Обаче снощи разговарях с нашия счетоводен отдел в Ню Йорк и там изобщо не разбраха за какво говоря.
- Защото за тази задача избрах малка група вътрешни хора и ги инструктирах да не разпространяват никаква информация с оглед на деликатността на някои сделки, по които работя в момента. Ето защо не мога да...
- По дяволите! - повиши глас сър Пол. - Аз съм председател на тази компания и имам право да бъда осведомяван за всяко важно решение, което може да се отрази на нейното бъдеще.
- Не и ако това излага на риск шансовете ми да сключа важна сделка.
- Аз не съм само гумен печат - каза ехидно сър Пол.
- Не съм казвал такова нещо, господин председателю. Но понякога решенията трябва да се взимат в моменти, в които вие отдавна сте в уютното си легло.
- Нямам нищо против да ме събудят - без да откъсва очи от него, отвърна сър Пол. - Като например снощи - от мосю Жак Лакроа от Женева, който ми се обажда, за да ми съобщи, че ако до края на днешния работен ден не бъде изплатен заемът от петдесет милиона долара, банката ще намери за нужно да предаде въпроса на своите адвокати.
Неколцина от директорите сведоха глави.
- И ще си получат парите - без дори да мигне, заяви Армстронг. - Уверявам ви.
- И откъде ще ги вземете този път? - попита сър Пол. - Защото дадох ясно нареждане, докато съм председател, от пенсионния фонд да не се тегли нито пенс. Нашите адвокати ме посъветваха, ако този чек за петдесет милиона долара бъде осребрен, всеки член на борда да подлежи на съдебно преследване.
- Става дума за елементарна грешка, допусната от младши чиновник в счетоводния отдел - отвърна Армстронг, -който е депозирал чека в друга банка. Беше уволнен още същия ден.
- Но мосю Лакроа ме информира, че лично сте представили чека и той е подписал разписка, която го доказва.
- Наистина ли смятате, че си губя времето в Ню Йорк, като обикалям по банките да разнасям чекове?