- Честно казано, нямам представа какво вършите в Ню Йорк - но трябва да отбележа, че обяснението, което даде на миналото заседание на борда Питър Уейкъм за това колко пари от пенсионния фонд са били внесени на сметки в „Банк ъв Ню Амстердам“ и „Манхатън Банк“, просто не беше правдоподобно.
- Какво искате да кажете? - извика Дик.
- Господин Армстронг, и на двама ни е известно, че „Манхатън“ е банка, която представлява печатарските профсъюзи в Ню Йорк, и че миналия месец „Банк ъв Ню Амстердам“ са получили инструкции от вас да купят наши акции за над седемдесет милиона долара - макар нашият главен счетоводител Марк Тенби да ви е напомнил, че закупуването на акции от някоя от собствените ни компании е в противоречие със закона.
- Изобщо не ми е казвал такова нещо! - изкрещя Армстронг.
- Навярно става въпрос за друга „елементарна грешка“ - рече сър Пол, - която несъмнено може да се поправи с уволнението на главния счетоводител.
- Това е нелепо - отвърна Дик. - „Банк ъв Ню Амстердам“ може да е купила онези акции за някой от своите клиенти.
- За съжаление не е така. - Председателят разтвори нова папка. - Главният дилър, който любезно прие да разговаря с мен, потвърди, че сте му дали ясни инструкции - той погледна към бележките си - да вдигне цената на акциите, защото не сте можели да си позволите повече да спада. Когато ви посочил последствията от такава постъпка, вие очевидно сте му отговорили... - сър Пол отново погледна записките си, - ... „Не ми пука каква е цената“.
- Неговата дума срещу моята - каза Армстронг. - Ако продължи да го твърди, ще го дам под съд за клевета. -Той замълча за миг. - И в двете държави.
- Това може да се окаже неразумно - рече сър Пол, -защото всеки телефонен разговор с този отдел в „Банк ъв Ню Амстердам“ се записва и аз помолих да ми пратят разпечатка.
- В лъжа ли ме обвинявате? - извика Армстронг.
- Ако го направя - попита председателят, - ще ме дадете ли под съд за клевета?
Армстронг го зяпна смаяно.
- Виждам, че нямате намерение честно да отговорите на нито един от въпросите ми - продължи сър Пол. - Ето защо не ми остава друг избор освен да подам оставка като председател на директорския борд.
- Не, не! - извикаха няколко приглушени гласа около масата.
Дик чак сега осъзна, че е надценил картите си. Ако сър Пол подадеше оставка, само след няколко дни целият свят щеше да научи за тежкото финансово състояние на компанията.
- Надявам се, че ще се съгласите да останете председател до годишното събрание на акционерите през април - тихо каза той, - за да можем поне да организираме спокойното предаване на поста.
- Боя се, че нещата вече стигнаха прекалено далеч -каза сър Пол и стана.
- Да ви умолявам ли искате?
- Не, господине. Вие сте също толкова способен на това, колкото и да казвате истината.
После сър Пол се обърна и излезе, като остави документите си на масата.
Дик седна на неговото място, но известно време само бавно оглеждаше присъстващите.
- Ако някой иска да го последва - каза накрая той, -сега е моментът.
Разнесе се шумолене на хартия и скърцане на столове, няколко души сведоха погледи, но никой не си тръгна.
- Добре - рече Армстронг. - А сега, стига да се държим като разумни хора, скоро ще стане ясно, че сър Пол просто се е нахвърлил на заключения, без да има представа за действителното положение.
Не всички около масата изглеждаха убедени. Ерик Чапмън, секретарят на компанията, беше един от онези, чиито глави останаха сведени.
- Втора точка - твърдо каза Дик. Шефът на тиражния отдел обясни защо през последния месец продажбите на „Ситизън“ толкова рязко са спаднали, което според него щяло да окаже непосредствено отрицателно въздействие върху приходите от реклама.
- Тъй като „Глоуб“ намали единичната си цена на десет пенса, мога само да посъветвам борда да последваме техния пример.
- Но ако го направим - възрази Чапмън, - приходите още повече ще спаднат.
- Това е вярно... - започна шефът на тиражния отдел.
- Просто трябва да запазим самообладание - прекъсна го Армстронг - и да видим кой пръв ще премигне. Обзалагам се, че до един месец империята на Таунсенд ще е рухнала и ние ще събираме останките й.
Макар че един-двама от директорите кимнаха, повечето бяха в борда достатъчно отдавна, за да си спомнят случилото се предишния път, когато Армстронг бе предвидил такова развитие на събитията.
Останалите точки от дневния ред им отнеха около час и накрая стана ясно, че никой не желае пряко да противоречи на генералния директор. Когато Армстронг попита има ли някакви въпроси, никой не отговори.