Той тържествено кимна. Елизабет отвори куфарчето си, извади няколко кредитни карти и му ги подаде.
- Благодаря ви.
По устните й се плъзна усмивка и тя му протегна ръка. Таунсенд я стисна.
- Надявам се, че скоро пак ще се срещнем - каза Кийт, докато я изпращаше до вратата.
- Дано грешите - отвърна Елизабет. - Втори път не бих желала да се подлагам на такова изпитание.
Когато излязоха в офиса на Хедър, финансистката се обърна към него. Таунсенд за миг си помисли дали да не я целуне по бузата, но се отказа и просто остана на прага, докато госпожа Бересфорд по същия официален начин се сбогуваше със секретарката му. После тя погледна Кийт, кимна и си тръгна.
- Каква жена - без да откъсва очи от затворената врата, рече той.
- Наистина е страхотна - замислено отвърна Хедър. -И дори ме научи на едно-две неща за вас.
Таунсенд тъкмо се канеше да попита какви, когато секретарката прибави:
- Да ви свържа ли с Белия дом?
- Да, незабавно. Съвсем забравих. Когато свърша, искам да се чуя с Кейт.
Докато той се връщаше в кабинета си, Елизабет стоеше в коридора и чакаше един от шестте асансьора. Бързаше за банката, за да разчисти бюрото си - през последния месец не бе прекарала нито един уикенд в дома си и беше обещала на мъжа си да се прибере навреме, за да гледа изпълнението на дъщеря им на училищното празненство. Докато натискаше бутона за първия етаж, в отсрещния край на коридора пристигна друг асансьор, ала тя вече не можеше да види човека, който изскочи от него и се затича към кабинета на Таунсенд.
Асансьорът спря на четирийсет и първия етаж. Влязоха трима млади мъже, които продължиха оживения си разговор, сякаш Елизабет я нямаше. Когато единият спомена името на Армстронг, тя внимателно се заслуша. Не можеше да повярва. На всеки следващ етаж се качваха нови хора и попълваха информацията й.
Задъханият Том се втурна в кабинета на Хедър и викна:
- Той тук ли е?
- Да, господин Спенсър. Току-що разговаря с президента. Влизайте.
Адвокатът погледна към кабинета и отвори вратата точно в момента, в който Кийт набираше някакъв номер на директния си телефон.
- Чу ли новината? - попита той.
- Да - каза Таунсенд. - Тъкмо звънях на Кейт, за да й съобщя, че Пиърсън се съгласи да удължи срока на заема.
- Радвам се да го чуя. Но това не е новина, това е история - рече Том и се стовари на стола, само преди минути освободен от Елизабет Бересфорд.
- Какво искаш да кажеш? Самият аз току-що научих.
В слушалката се чу глас:
- Кейт Таунсенд слуша. Ало?
- Не си ли чул за Армстронг?
- За Армстронг ли? Не. Какво е замислил сега? - без да обръща внимание на телефона, попита Таунсенд.
- Ало? - повтори Кейт. - Кой се обажда?
- Самоубил се е - отвърна Спенсър.
- Ти ли си, Кийт? - попита Кейт.
- Какво? - Таунсенд пусна слушалката върху вилката.
- Рибари открили трупа му край брега на Сардиния.
- Армстронг мъртъв? - Кийт погледна през прозореца и се замисли. После каза:
- Да не повярва човек, че майка ми го надживя.
Том го изгледа неразбиращо.
- Просто не е в стила му. Винаги е вярвал, че ще надживее всичко и всички.
- Така или иначе, в Лондон цари истински хаос -каза адвокатът. - Изглежда, че безкрайният източник на средства на Армстронг е бил пенсионният фонд на компанията, който е използвал не само за да купува собствените си акции, но и за да плати на нюйоркските профсъюзи.
- Пенсионният фонд на компанията ли? - попита Таунсенд. - За какво говориш?
- Очевидно Армстронг е открил, че във фонда има повече пари от необходимото, затова е започнал да източва по няколко милиона, докато председателят не научил и не подал оставката си.
Кийт вдигна вътрешния телефон и натисна три цифри.
- Какво правиш? - попита Том.
- Шшт - допря показалец до устните си Таунсенд и когато му отговориха, попита: - Счетоводният отдел ли е?
- Да, господине - отвърна служител, който веднага позна австралийския акцент. - Аз съм Ханк Търнър, заместник главният счетоводител.
- Точно ти си човекът, който ми трябва, Ханк. Първо ми кажи, „Глобал“ има ли отделна сметка на пенсионния фонд?
- Да, разбира се, господине.
- И колко има в тази сметка?
И зачака отговора. Асансьорът на Елизабет Бересфорд вече беше стигнал обратно до деветия етаж, когато заместник главният счетоводител отвърна:
- В девет сутринта, господине, балансът на тази сметка беше седемстотин двайсет и три милиона долара.
- А каква сума изисква законът, за да изпълняваме задълженията си към пенсионния фонд?