Петдесет минути по-късно се появи навън, понесъл току-що отпечатаната фалшива първа страница. Погледна си часовника. Сирил Томкинкс беше от онези момчета, които винаги бяха в стаята си между пет и шест и си пишеха домашните. Този ден не правеше изключение. Кийт мина но коридора и тихо почука на вратата му.
- Влез - каза Томкинс.
Усърдният ученик вдигна поглед от бюрото си и не успя да скрие изненадата си. До този момент Таунсенд никога не бе идвал при него. Още преди да го попита какво иска, Кийт рече:
- Реших, че навярно би желал да хвърлиш един поглед на първия брой на училищното списание под моя редакция.
Томкинс сви пълните си устни.
- Струва ми се, ще откриеш, че утре аз ще спечеля надбягването, както самият ти толкова често се изразяваш.
- Не и ако се откажеш - отвърна Кийт.
- Защо да го правя? - попита Томкинс, като си свали очилата и ги избърса с края на вратовръзката си. - Не можеш да ме подкупиш, както се опитваш да правиш с гласоподавателите.
- Вярно е - съгласи се Кийт. - Но въпреки това имам чувството, че когато прочетеш това, с готовност ще си оттеглиш кандидатурата. - И му подаде първата страница.
Томкинс си сложи очилата. Призля му още прочете заглавието и първите няколко думи.
Кийт трябваше да признае, че реакцията на конкурента му е много по-добра, отколкото се беше надявал. Бе убеден, че баща му ще се съгласи с него: заглавието веднага грабваше вниманието на читателя.
„Ученик от последния клас, заловен със заек. Двамата със свалени панталони.“
Кийт взе страницата и започна да я къса, докато пребледнелият Томкинс се опитваше да възвърне самообладанието си.
- Разбира се - каза той, като хвърли парчетата в кошчето за боклук до бюрото - с радост ще ти позволя да останеш заместник главен редактор, стига да оттеглиш кандидатурата си преди утрешните избори.
„Делото на социализма“ беше водещо заглавие в първото издание на „Сейнт Анди“ с новия главен редактор.
- Качеството на хартията и печата е много по-високо, отколкото досега - отбеляза директорът пред учителския съвет на следващата сутрин. - Същото обаче не може да се каже за съдържанието. Струва ми се, трябва да сме благодарни, че имаме само по две издания на срок. - Присъстващите закимаха в знак на съгласие.
След това господин Кларк съобщи, че Сирил Томкинс подал оставката си като заместник главен редактор само часове след отпечатването на списанието.
- Жалко, че не стана главен редактор - отвърна директорът. - Между другото, някой успя ли да разбере защо в последния момент оттегли кандидатурата си?
Кийт се засмя, когато му предадоха тази информация. Една от приятелките му бе чула баща си да разговаря за съвета на закуска.
- Но дали ще опита да направи нещо? - докато вдигаше ципа на полата й, попита той.
- Баща ми не каза нищо повече по въпроса. Благодарял се, че не си призовал Австралия да стане република.
- Виж, това е идея - рече Кийт.
- Можеш ли да дойдеш по същото време другата събота? - докато навличаше полото си попита Пени.
- Ще опитам - отвърна той. - Но идващата седмица няма да стане в гимнастическия салон, защото вече е ангажиран за боксов мач - разбира се, ако не искаш да го направим на ринга, заобиколени от аплодиращи зрители.
- Струва ми се, че е по-разумно да оставим други да се въргалят по гръб - каза Пени. - Имаш ли предложения?
- Оставям решението на теб - рече Кийт. - Стрелбището или павилиона на игрището за крикет.
- Павилионът на игрището за крикет - без колебание реши тя.
- Какво му е на стрелбището? - попита Кийт.
- Там долу винаги е адски студено и тъмно.
- Нима? - замисли се той. - В такъв случай нека е павилионът.
- Но как ще влезем?
- С ключ.
- Няма начин - хвана се на въдицата Пени. - Винаги крият ключа,, когато отборът отсъства.
- Не и когато синът на един от поддържащия персонал работи в „Куриер“.
Пени го прегърна само секунди след като беше закопчал панталона си.
- Обичаш ли ме, Кийт?
Той се помъчи да измисли убедителен, но неангажиращ отговор.
- Нима не пожертвах цял следобед на хиподрума, за да съм с теб?
И се отскубна от ръцете й. Момичето свъси вежди. Тъкмо се канеше да го притисне, когато той прибави:
- До другата седмица. - После отключи вратата на салона, надзърна в коридора, усмихна се и каза: - Остани тук поне още пет минути.
Върна се по заобиколен път в общежитието и влезе през един от прозорците на кухнята.