Когато се върна в „Сейнт Андрюс“ за последния срок, Кийт се чувстваше готов да се изправи и пред изпитната комисия, и пред директора: до събирането на цялата сума за построяването на новия павилион оставаха само неколкостотин лири и той реши да използва последния брой на „Сейнт Анди“, за да съобщи за успеха си. Надяваше се, че по този начин господин Джесъп няма да е в състояние да възрази срещу новата му статия, в която призоваваше за премахване на монархията.
„Австралия не трябва да бъде управлявана от немско семейство, което живее на повече от петнайсет хиляди километра и произхожда от средната класа. Защо да встъпваме във втората половина на двайсети век с такава елитарна система? Нека се избавим от всички тях, наред с националния химн, британското знаме и лирата. С края на войната ще настъпи моментът Австралия да се обяви за република.“
Господин Джесъп запази пълно мълчание, а „Мелбърн Ейдж“ предложи на Кийт 50 лири, за да отпечата статията. Трябваше му доста време, за да откаже. Според Дънкан Алекзандър директорът бил заявил, че щял да се изненада, ако Таунсенд оцелее до края на учебната година.
През първите няколко седмици на последния срок Кийт продължи да прекарва повечето си време в подготовка за изпитите и само от време на време се срещаше с Бетси или ходеше в сряда следобед на хиподрума.
Точно тази сряда обаче нямаше да си губи времето да ходи на надбягванията, ако едно от момчетата в местната конюшня не му беше подшушнало „сигурна информация“. Той внимателно провери финансите си. Все още му оставаше част от спестяванията му от работата през ваканцията, както и джобните пари за срока. Реши да заложи само на първото надбягване и след като спечели, да се върне в училище, за да продължи със заниманията си. В сряда следобед яхна велосипеда си и потегли за хиподрума, като обеща на Бетси, че на връщане ще се отбие да я види.
„Сигурната информация“ се казваше Ръм Пънч и трябваше да се състезава в два часа. Младежът от конюшнята бе толкова уверен в родословието на кобилата, че Кийт заложи пет лири, за да спечели при седем към едно. Преди да вдигнат бариерата, вече си мислеше как ще похарчи печалбата.
Ръм Пънч водеше чак до финала и макар че накрая един от другите коне почти я настигна, Кийт радостно размаха ръце във въздуха и се запъти към букмейкъра, за да вземе парите си.
- Резултатът от първото надбягване ще се забави с няколко минути - разнесе се по високоговорителя, - тъй като се налага фотофиниш. - Кийт не се съмняваше в победата на кобилата и не можеше да проумее защо изобщо се налага да използват снимка. Навярно за да си дадат вид, че си вършат работата. Погледна си часовника и се замисли за Бетси.
- Съобщаваме резултата от първото надбягване - из-кънтя високоговорителят. - Победител е номер единайсет, Колонъс, при пет към четири, следван от Ръм Пънч, при седем към едно.
Кийт изруга, скъса билета си и се насочи към изхода. Докато вървеше към велосипеда си, хвърли поглед към обявата за следващото надбягване. Един от първите участници беше Дръмстик. Той забави крачка. Вече два пъти бе печелил на този кон и беше убеден, че ще успее и сега. Само че вече бе изхарчил всичките си спестявания.
Докато продължаваше към навеса за велосипеди, си спомни, че има право да тегли пари от сметка в „Австралийска банка“, в която бяха внесени над 4000 лири.
Прегледа списъка на другите коне и не видя достоен съперник. Този път щеше да заложи по пет лири за и против Дръмстик, така че при три към едно да си върне парите, даже конят да стигне на финала трети. Той яхна колелото си и бясно измина разстоянието от около километър и половина до най-близката банка. Втурна се вътре и написа чек за 10 лири.
До началото на второто надбягване оставаха петнайсет минути, така че имаше достатъчно време да осребри чека и да се върне на хиподрума. Чиновникът на гишето погледна към клиента, проучи чека и телефонира в мелбърнския клон на банката. Оттам незабавно потвърдиха, че господин Таунсенд има право да тегли от тази сметка. В два и петдесет и три чиновникът подаде десетте лири на нетърпеливия младеж.
Кийт се върна на хиподрума със скорост, която би впечатлила дори капитана на училищния отбор, захвърли велосипеда си и изтича при най-близкия букмейкър. Заложи по пет лири за и против Дръмъстик и когато вдигнаха бариерата, се приближи до парапета. Не можеше да повярва на очите си. Конят препускаше последен и макар че в последните метри положи доблестни усилия, финишира едва четвърти.