Алекзандър, Д. Т. Л.
Томкинс, С.
Таунсенд, К. Р.
- Лайно, зубрач и звезда, но не непременно в този ред -измърмори директорът.
ВТОРО ИЗДАНИЕ
Плячката остава за победителя
9. ДЕЙЛИМИРЪР
7 юни 1944
Десантът в Нормандия е успешен
Когато Луби Хох разказа историята си, съдиите просто го погледнаха недоверчиво. Или беше някакъв свръхчовек, или патологичен лъжец - не бяха в състояние да определят какъв точно.
Преводачът от чешки сви рамене.
- Някои неща се връзват - каза той на следователя. - Но много други ми се струват малко преувеличени.
Председателят на трибунала помисли малко и каза:
- Върнете го в лагера - и след шест месеца пак ще го повикаме. Тогава отново ще ни разкаже историята си и ще видим какво се е променило.
По време на процеса Луби седеше, без да разбира нито дума, но поне този път му бяха осигурили преводач. По обратния път до лагера той взе едно важно решение. Когато след шест месеца щяха да преразглеждат случая му, нямаше да се налага да превеждат думите му.
Не се оказа толкова лесно, колкото очакваше, защото сънародниците му в лагера не желаеха да говорят на друг език освен на чешки. Всъщност единственото, на което го научиха, бе да играе покер и не след дълго той побеждаваше всички. Повечето от тях искаха да се приберат у дома веднага след края на войната.
Всяка сутрин Луби ставаше пръв и упорито досаждаше на другарите си със стремежа си винаги да ги надбягва и да ги изпреварва в работата. Чехите го възприемаха просто като селяндур, но тъй като вече бе над метър осемдесет и продължаваше да расте, никой не смееше да каже мнението си в лицето му.
Луби я забеляза седмица след завръщането си в лагера - старицата буташе нагоре по склона натоварен с вестници велосипед. Не успя да види лицето й, защото носеше шал заради ледения вятър. Тя започна да разнася вестниците -първо в офицерския стол, после по къщичките на сержантския състав. Луби заобиколи плаца и я проследи с надеждата, че тя може да се окаже човекът, който да му помогне. Когато чантата й се изпразни, старицата се запъти обратно към портала. Докато минаваше покрай него, той я поздрави.
- Добро утро - отвърна жената, яхна велосипеда си и без да каже нищо повече, се спусна по хълма.
На следващата сутрин Луби не отиде на закуска, а застана до портала. Когато я видя да бута натовареното колело нагоре, се втурна да й помогне преди часовият да успее да го спре.
- Добро утро - рече младежът и пое велосипеда от нея.
- Добро утро - отговори старицата. - Аз съм госпожа Суитман. Как сте? - Луби с радост би й отговорил, стига да имаше представа какво го пита.
Докато госпожа Суитман правеше обиколката си, той с готовност носеше вързопите. Една от първите думи на английски, които научи, бе „вестник“. След това се зае със задачата да усвоява по десет думи на ден.
В края на месеца часовият на портала дори не премигваше, когато сутрин Луби минаваше покрай него, за да отиде при старицата в подножието на хълма.
След още един месец в шест часа всяка сутрин младежът седеше на стъпалата пред дома на госпожа Суитман, за да подреди вестниците и да потегли с натоварения велосипед към лагера. Когато в началото на третия месец жената поиска среща с лагерния началник, полковникът й каза, че не възразява Хох да й помага по няколко часа дневно в селския магазин, стига винаги да се прибира за проверка.
Госпожа Суитман скоро откри, че това не е първата вестникопродавница, в която работи Луби. Така че не се опита да му попречи, когато той пренареди лавиците, организира по нов начин графика за доставките, а месец по-късно се зае и със счетоводството. И не се изненада, когато след няколко седмици за пръв път от 1939 година печалбите й се увеличиха.