Когато наближи националният шампионат, другите кулита вече не му се присмиваха. Даже Матю трябваше да признае, че Хох е много по-добър спаринг-партньор от тренировъчния чувал и че навярно тъкмо той е причината да стигне до полуфинала.
На сутринта след шампионата Луби трябваше да се върне към предишните си задължения. Помогна за демонтирането на ринга и връщането на столовете в лекционната зала.
Навиваше един от гумените тепихи, когато в салона влезе един сержант, огледа се и извика:
- Хох!
- Аз! - викна младежът и застана мирно.
- Не си ли чел ротните заповеди, Хох? - попита сержантът.
- Тъй вярно, господин сержант. Искам да кажа, съвсем не, господин сержант.
- Преди петнайсет минути трябваше да се явиш при лейтенант Уейкъм.
- Не знаех... - започна Луби.
- Не искам да слушам оправданията ти, Хох. По-добре се размърдай. Живо!
- Живо - повтори Луби. Първата му нова дума от няколко дни насам.
Сержантът бързо прекоси плаца и след две минути Луби стоеше задъхан пред лейтенанта.
- Хох - каза Уейкъм, след като Луби застана мирно и отдаде чест. - Препоръчах да те прехвърлят в полка като редник.
Луби стоеше неподвижно и се опитваше да си поеме дъх.
- Слушам, господин лейтенант. Благодаря, господин лейтенант - каза сержантът.
- Слушам, господин лейтенант. Благодаря, господин лейтенант - повтори младежът.
- Добре - отвърна Уейкъм. - Имаш ли въпроси?
- Съвсем не, господин лейтенанта Благодаря, господин лейтенант - незабавно изрецитира сержантът.
- Съвсем не, господин лейтенант. Благодаря, господин лейтенант - рече Луби. - Освен...
Сержантът свъси вежди.
- Да? - вдигна поглед Уейкъм.
- Това означава ли, че ще имам възможност да убивам немци?
- Ако преди това не те убия аз, Хох - изръмжа сержантът.
Младият офицер се усмихна.
- Да - потвърди той. - Сега остава единствено да попълним наборния формуляр. - Лейтенантът потопи писалката в мастилницата. - Как е пълното ти име?
Луби пристъпи напред и протегна ръка.
- Мога сам да го попълня, господин лейтенант.
Двамата мъже внимателно го наблюдаваха, докато попълваше малките графи. Накрая се подписа.
- Впечатлен съм, Хох - след като провери формуляра, каза Уейкъм. - Но ще ми позволиш ли да ти дам един съвет?
- Тъй вярно, господин лейтенант.
- Може би е дошло време да си смениш името. С име като Хох няма да стигнеш далече в северностафордширския полк.
Луби се поколеба и сведе поглед към бюрото. Очите му се спряха върху пакета цигари с прочутата емблема на брадат моряк. Той зачеркна името Луби Хох и го замени с Джон Плейър.
Веднага щом получи новата си униформа, редник Плейър от северностафордширския полк обиколи казармата, като отдаваше чест на всичко, което се движеше.
Следващия понеделник го пратиха на тримесечен тренировъчен курс в Олдършот. Всяка сутрин продължаваше да става в шест и макар че храната не бе по-добра, поне знаеше, че го обучават на нещо важно. Да убива немци. Научи се да използва автомат, ръчна граната, компас и карта. Можеше да марширува бавно и бързо, да плува километър и половина и да издържа три дни без провизии. Когато след три месеца се върна в лагера, лейтенант Уейкъм не можеше да не забележи доста напереното поведение на чешкия емигрант и не се изненада, че са го препоръчали за преждевременно повишение.
Пратиха редник Джон Плейър с втори батальон в Клифтънвил. Само няколко часа след като ги разквартируваха, той научи, че заедно с още дванайсет полка ги готвят за десант във Франция. Към пролетта на 1944 година южна Англия се превърна в огромен тренировъчен лагер и редник Плейър редовно участваше в учения заедно с американци, канадци и поляци.
Нямаше търпение генерал Айзенхауер да даде последната заповед, за да се изправи лице в лице с немците. Макар постоянно да му напомняха, че се готви за решителното сражение във войната, безкрайното чакане почти го побъркваше. В Клифтънвил научи историята на полка, географията на нормандското крайбрежие и дори правилата за игра на крикет, но бе прикован в казармата да чака заповедта, за която толкова жадуваше.
И после, без предупреждение, през нощта на 4 юни 1944 година го събуди ревът на хиляди камиони. По високоговорителя над плаца закънтяха заповеди и редник Плейър разбра, че започва последният десант.
Когато в дванайсет часа потеглиха, той си спомни първото си качване в камион. Вдигна поглед към звездите и видя, че се насочват на юг.