- Но не и преди да спечеля кръст за храброст - отвърна той.
Шарлот потръпна - бе чела, че мнозина са го получили посмъртно.
- Какво ще правиш, когато войната свърши? - попита го тя. Сержант Плейър се поколеба - Шарлот най-после беше открила въпрос, на който не можеше да отговори веднага.
- Ще се върна в Англия - накрая отвърна той - и ще натрупам състояние.
- Как?
- Не и с продажба на вестници. Поне това е сигурно.
Докато се сбогуваше с Шарлот, той й обеща:
- Ще се върна веднага щом превземем Берлин.
Лицето й помръкна. Така казваха всички преди да си тръгнат, за да не ги видиш никога вече. Така бе и в тоз случай: Шарлот Ревил никога вече не видя Джон Плейър.
Сержант Плейър се яви в казармата само минути преди установения час. Бързо се избръсна и си облече чиста риза, после провери ротните заповеди и откри, че командирът го вика в кабинета си в девет часа.
Той отвори вратата, застана мирно и отдаде чест. Сещаше се за безброй причини за тази среща, но нито една от тях не се оказа вярна.
Полковникът вдигна поглед от бюрото си.
- Съжалявам, Плейър - тихо каза той, - но се налага да напуснеш полка.
- Защо, господин полковник? - Не вярваше на ушите си. - Какво съм направил?
- Нищо - усмихна се командирът, - абсолютно нищо. Напротив. Върховното командване прие моята препоръка да бъдеш произведен в офицерски чин. Ето защо трябва да те прехвърлим в друг полк, за да не командваш хора, с които доскоро си служил.
Сержант Плейър зяпна.
- Просто изпълнявам военния устав - поясни полковникът. - Естествено, твоите умения и опит ще ни липсват. Но не се съмнявам, че в бъдеще пак ще чуем за теб. Пожелавам ти късмет в новия полк.
- Благодаря, господин полковник - отвърна той. - Много ви благодаря.
И тъкмо се канеше да отдаде чест, когато командирът прибави:
- Може ли да те посъветвам нещо?
- Разбира се, господин полковник - каза новопроизведеният лейтенант.
- Джон Плейър е малко смешно име. Смени го с нещо, което няма да кара подчинените ти да ти се подиграват зад гърба.
В седем часа на следващата сутрин младши лейтенант Ричард Иън Армстронг се яви в офицерския стол на Кралския полк.
Докато пресичаше плаца в новата си, ушита по поръчка униформа, му трябваха няколко минути, за да свикне с поздравите на войниците. Когато влезе в стола и седна на масата с другите офицери, той внимателно наблюдаваше как държат вилиците и ножовете си. След закуската, от която не успя да изяде почти нищо, се яви при полковник Оукшот, новия си командир. Оукшот беше румен, откровен, добродушен човек, който ясно му даде да разбере, че вече е чувал за бойната слава на младия лейтенант.
Ричард или Дик, както скоро стана известен сред колегите си, се радваше, че са го прехвърлили в толкова прочут стар полк. Ала още по-голямо удоволствие му доставяше фактът, че е британски офицер с ясен, правилен акцент, който скрива произхода му. Беше изминал дълъг път от двете претъпкани стаи в Дуски. И докато седеше край камината в клуба и пиеше с офицерите от Кралския полк, не виждаше причина да не стигне още по-надалеч.
Скоро всички офицери от Кралския полк научиха за подвизите на лейтенант Армстронг и докато напредваха към Германия, храбростта и личният му пример убедиха даже най-големите скептици, че не си е измислил всичко. Ала дори собствената му рота остана поразена от храбростта, която прояви в Ардените само три седмици след постъпването си в полка.
Водена от Армстронг, авангардната част предпазливо навлезе в планинско селце. Смяташе се, че немците вече са отстъпили и са се укрепили в съседните хълмове. Но взводът му успя да напредне само стотина метра по главната улица, когато го обсипа преграден огън. Въоръжен само с пистолет и ръчна граната, лейтенантът незабавно установи откъде стрелят немците и „без да мисли за собствения си живот“ - както по-късно описа действията му официалното комюнике - се хвърли към вражеските позиции.
Още преди сержантът му да го настигне, бе застрелял тримата немски войници в първия окоп. После се втурна към втория, хвърли вътре гранатата и уби още двама. От последния окоп се появи бяло знаме и трима млади войници бавно излязоха навън с вдигнати ръце. Единият пристъпи напред и се усмихна. Армстронг отвърна на усмивката му, след което го застреля в главата. Двамата оцелели немци се завъртяха към него с умолителни изражения, докато другарят им се свличаше на земята. Без да престава да се усмихва, той застреля и двамата в гърдите.