Задъханият сержант застана до него. Младият лейтенант го погледна. Сержантът впери очи в неподвижните тела. Армстронг прибра пистолета в кобура си и каза:
- Не трябва да поемаме рискове с тези копелета.
- Тъй вярно, господин лейтенант - тихо отвърна войникът.
Когато вечерта се установиха на лагер, Армстронг се качи на един немски мотоциклет и замина на четирийсет и осем часова отпуска в Париж. В седем на следващата сутрин беше пред вратата на Шарлот.
Когато портиерката й съобщи, че лейтенант Армстронг иска да я види, Шарлот отговори, че не познава такъв човек, и реши, че някой британски офицер се надява да го разведе из френската столица. Ала когато видя кой е, го прегърна и през остатъка от денонощието двамата не напуснаха стаята й. Дори портиерката бе шокирана.
- Разбирам, че е война - каза тя на мъжа си, - но те изобщо не се познаваха.
Когато в неделя вечер заминаваше обратно за фронта, Дик обеща на Шарлот, че при следващата им среща Берлин вече ще е превзет и че тогава ще се оженят. Скочи на мотоциклета си и потегли. Тя застана по нощница на прозореца и го проследи с поглед.
- Ако не те убият преди да падне Берлин, скъпи.
Кралският полк бе избран за настъплението към Хамбург и Армстронг искаше да е първият офицер, влязъл в него. Градът падна след тридневна яростна съпротива.
На следващата сутрин фелдмаршал сър Бърнард Монтгомъри влезе в Хамбург и се обърна към съюзническите войски от задната седалка на джипа си. Той описа битката като решителна и ги увери, че скоро войната ще свърши и всички ще се приберат у дома. После слезе от джипа и връчи медали за храброст. Сред наградените с военен кръст беше капитан Ричард Армстронг.
Две седмици по-късно генерал Йодл подписа безусловната капитулация на Германия, приета от Айзенхауер. На другия ден капитан Ричард Армстронг получи едноседмичен отпуск. Дик отново подкара мотоциклета си към Париж и пристигна пред стария блок на Шарлот няколко минути след полунощ. Този път портиерката направо го отведе до стаята й.
На следващата сутрин Шарлот, в бял костюм, и Дик, в пълна униформа, отидоха в местната община. Половин час по-късно излязоха оттам като капитан и госпожа Армстронг. Кумува им портиерката. По-голямата част от тридневния им меден месец премина в стаята на Шарлот. Когато заминаваше за полка си, Дик й каза, че сега, след като войната вече била свършила, възнамерявал да напусне армията, да я отведе в Англия и да построи огромна бизнес-империя.
- Имаш ли някакви планове за след войната, Дик? -попита полковник Оукшот.
- Да, господин полковник. Имам намерение да се върна и Англия и да си потърся работа - отвърна Армстронг.
Оукшот разтвори кафявата папка, която лежеше на бюрото пред него.
- Навярно ще мога да ти предложа нещо и тук, в Берлин.
- Какво, господин полковник?
- Върховното командване търси подходящ човек, който да оглави ВОКИУ, и ми си струва, че ти си идеалният кандидат за този пост.
- Какво е това ВОКИУ!
- Връзки с обществеността и контрол на информационните услуги. Тази работа е точно за теб. Нужен ни е някой, който убедително да представлява британските интереси и в същото време да се грижи за връзките с пресата. Едно е да спечелиш войната, съвсем друго - да убедиш външния свят, че се отнасяме както трябва с врага. Американците, руснаците и французите назначават собствени представители, затова ни трябва човек, който да държи под око и тях. Ти знаеш няколко езика и отговаряш на всички изисквания. Пък и да си кажем честно, Дик, ти нямаш семейство в Англия, при което да бързаш да се върнеш.
Армстронг кимна.
- Ще си позволя да цитирам Монтгомъри: какви оръжия ще ми дадете, за да си свърша работата?
- Вестник - отвърна Оукшот. - „Телеграф“ е един от градските ежедневници. В момента се ръководи от един немец, Арно Шулц. Той постоянно се оплаква, че имал проблеми с пресите, с недостига на хартия и с прекъсването на електричеството. Искаме „Телеграф“ да е на улицата всеки ден, за да изразява нашата гледна точка. Не се сещам за по-подходящ кандидат от теб.
- „Телеграф“ не е единственият вестник в Берлин -отвърна Армстронг.
- Не е - потвърди полковникът. - Друг немец държи „Берлинер“ в американския сектор - което е още една причина да направим „Телеграф“ популярен. В момента „Берлинер“ има двойно по-голям тираж, нещо, което бихме искали да се промени.
- Какви правомощия ще получа?
- Ще имаш картбланш. Можеш да събереш свой собствен екип с колкото хора смяташ, че ти трябват. Ще разполагаш и с апартамент, така че можеш да повикаш и жена си. - Оукшот замълча за миг. - Може би ще искаш да помислиш известно време, а, Дик?